БЪЛГАРСКИ ЮНАК
БЪЛГАРСКИ ЮНАК
Като български юнак
имам си един мерак!
От зори до тъмен мрак,
в самолет, с кола и с влак,
да пътувам от чужбина
чак до моята родина!
Искам роден край да зърна,
мойта бабка да прегърна.
Баба да ме приюти,
с млекце да ме нагости,
песнички да ми попее,
агънце да ми заблее.
НА ЛАНСАРОТЕ
(един от Канарските острови)
Видях вулкан с угаснал кратер,
втвърдена лава, сгур и вятър.
Той клонки свежи не люлее
и песен птича се не лее…
Наоколо е пусто, голо.
И сякаш от недрата долу
прошепна ми духът извечен:
- Къде си тръгнал бе, човече?
Живееш в райски кът - в България,
благослови я и се радвай
на планини и на ливади,
на езера и водопади,
на златни ниви и морави,
на бистри ручеи, дъбрави,
на красотата на цветята-
те Божи дар са на земята!
- Така е - тихо му отвърнах. -
Копнея скоро да я зърна.
При нея искам да се върна,
земята родна да прегърна.