БАОБАБ
Из „Дрън-мрън-пляс! Весели стихотворения за деца и родители” (2023)
БАОБАБ
Тропическият баобаб
не е нисък, нито слаб.
Всеки, който е прочел,
знае го - висок, дебел…
От урагани и от бури
не може да се прекатури.
И за секач, и каруцар
той на дърветата е цар,
което идва да рече:
не може да се отсече,
дори с трион да се скрибуца,
а и не може негов клон
да се побере в камион,
камо ли пък във каруца.
Този важен големец
има свой голям дворец,
дърветата каквито имат,
само че с различен климат.
И под огромния му купол
невидим майстор там е струпал
полилеи от звезди,
каквито светят отпреди.
Денем пък под баобаба
негърската стара баба
листата му за чай суши
с него да теши души.
А високо във клонака
по-високо птица кряка,
сякаш удрят барабан.
Това е пъстрият тукан -
отворил за гласа си клюн.
От плодовете на баобаба
нашата непозната баба
в голям казан вари сапун.
А край нея мило внуче
прави се на малко куче
и скрито зад този баобаб
се показва: - Бау-бау, баб…
ОРЕХ
В жегата намерих сянка,
хвърлена за мен от орех
върху мъничка полянка.
Седнах там и си говорех
от скука и от страхове:
- Зреят на тънки ластуни
в бостана едри плодове -
дини, тикви и кратуни,
а на ореха клонат
плодовете на големина
не са и колкото домат.
Несправедливи времена.
А трябвало да е обратно:
върху големите дървета
да зреят едри плодове;
на малките ще е приятно
да са в градини и полета.
Ясно като две и две.
От себе си се възхитих,
че само умно все говорех.
Повя ветрец, макар и тих,
и върху ми падна орех
точно на голата ми тиква,
а може би да е кратуна.
То с кратуна не се свиква,
че празни са й и словата…
Ще се смее и маймуна
на ума ми във главата.
И под ореха мърморех:
- Ами ако бе кокосов орех?…
Но разреших една загадка
с моя мозък, слава богу!,
защо ореховата му ядка
на мозъка прилича много:
тези ядки най са сладки
с мед печени, дори солени
и нагарчат всички ядки
щом са на плодове зелени.
ПАЗАРЛЪК НА ПАЗАР
Пазарувам с голяма кошница.
Имам си дори и помощница.
Купихме какво ли не
и съм с празно портмоне…
А Валя продължава да настоява
и да вдига пазарска врява:
- Купи шоколад, искам пица …
Тропа с краче, върти главица.
- Много искаш, но няма как. -
Ето: хляб, олио, чушки, спанак,
домати, чесън, ябълки, круши,
уискас и китикак -
вкъщи сме четирима души,
а имаме и четириного… -
Я кажи не искаш ли много?
А тя ми казва още по-строго:
- Искам повече от много!…
ШАПКИ
По-млада изглежда
и старата бабка,
щом на главата
сложи си шапка,
че под пъстро перце
и лъскав хастар
човек не изглежда
чак толкова стар…
Шапки за ски
и шапки за плажа
мога на всеки
от вас да покажа,
и мога веднага
да ви предложа
сламени шапки
и шапки от кожа.
Шапки с пискюли
и шапки с помпони,
ескимоски,
ушанки
и капишони…
Шапки за зимата -
подплатени със вата,
които от студ
предпазват главата,
от влажни мъгли
и болести зли.
От повече шапки -
глава не боли:
шапки за слънце,
шапки за вятър,
шапки за плуване,
за риболов,
за театър…
А за танци красиви,
за игри и за песни
работа върши
и шапка от вестник.
Покрай шапките, общо взето,
осъзнах и разбрах:
най-важно е онова, което
се намира под тях.
СЛАДКА ПЕСЕН
И сладоледи, и шоколади
тук се продават на стари и млади.
С рогчета и банички
тук са пълни тавите,
а до тях са тавите
със баклавите…
Има кифлички вити
и бисквити…
Гевреци, тригуни
и плодови торти,
бонбони различни
в пъстрички шорти,
вафли и дъвки
в сребристи калъфки…
тук се продават.
Има и бадемови ядки,
леко соленички
за да са сладки…
Всяко лакомство
на децата любимо:
сусамово блокче,
скрежко, ескимо,
петле на клечка,
захарна пръчка,
доставят се тук
след всяка поръчка,
че в суша и киша
все е сладък сладкиша,
от сладост чак ще примижиш.
И всеки въздиша,
ах, тъжно въздиша,
ако остане без сладкиш.
ПОДАРЪК
Купиха на Недка
нова тротинетка.
И във крайна сметка
обувките на Недка
са с една подметка.
ИГРА НА КУЧЕ И КОТКА
С моята компютърна мишка
играе си нашата котка Рижка.
И какво след това се случи?
На екрана се появи зло куче.
Като заръмжа страшно и се разджавка,
Рижка мигом стана за подигравка:
сякаш някой я уцели със прашка -
светкавично подви рижата си опашка
и рипна от бюрото ми с все сила.
И сега не знам къде се е скрила.
Разтворих пъстра картинна книжка.
И веднага открих къде се сгушила Рижка.
От компютърната мишка, тиха и кротка,
разбрах как се играе на куче и котка.
НА СЕЛО
Петелът кукурига,
магарето - реве.
Куче лае. Мига.
Грачат гарги две.
Мучи тъжно крава.
Кончето изцвили.
По тучната морава,
без да жали сили,
силно кряка сврака;
гълъбът - гу-гука.
Скрита във клонака
кукувица кука.
Блеят овце и кози.
Грухти прасе в боклука.
Котаракът го мързи
даже да мяука.
Във витите лози
свири кос във здрача.
А мен не ме мързи
в тъмното да плача.
Баба ми на двора
с фенер дойде, но строга.
Видяха всички хора,
че и да се смея мога.
Прибрах се вкъщи с нея
а дядо все се мръщи,
че весело се смея,
когато не съм вкъщи.
ВАЛЮША ХИТРУША
Облечена поливам се под душа,
а дядо ме гледа като паднал от круша:
- Валюша не слуша! Не слуша Валюша!
- Немирно дете! Дойде ми до гуша…
А аз нали съм Валюша Хитруша,
отговарям му цялата вир-вода:
- Дядко, деденце, ти нямаш гуша,
че вместо нея имаш дълга брада… -
И на мен всеки ден ми се иска
да се поливам с водичка прекрасна.
Не искам да бъда от всички най-ниска,
а час по-скоро и аз да порасна…
ОБУВКИ
Всякакви обувки Валя има, та
вкъщи шкафът стана тесен
от сандали за лятото, ботушки за зимата
и най-различни модели за пролет и есен.
Купуват ги познати, роднини и близки,
но повече татко, дядо и най-вече мама,
когато всеки без повод го иска,
а на тях в пазаруването ешът им няма.
Сякаш не дете, а стоножка
ще обуват стотици години.
И обувките станаха толкова множко,
че са повече от всички познати,
близки,
роднини…
А Валя расте не с дни - с часове,
но не само в това е въпросът,
защото тя по чорапчета вкъщи снове
и най-много се радва, когато боса я носят.
Остават нерешени и много въпроси,
хем смешни и още много по-интересни:
как тези обувки догодина ще носи,
като всичките вече отсега са й тесни?
МАРИЯ
Във всеки континент и страна
греят от радост лицата,
че най-красивите в света имена
навсякъде имат децата.
Мария е вече на три
годинки и няма да крия,
че денят й минава в игри,
защото е игрива Мария.
Таткото е от Варна,
а мама - от далечен Белград.
Мария е усмихната и лъчезарна,
че е част от целия свят.
Тя ту е във Варна, ту в Белград…
Навсякъде ще я открия.
Не отсега целият свят
е на децата. Вече и на Мария.
СВРАКА ДЪЛГОКРАКА
Уж артистична е натура
с глас и певческа култура
и уж е надарена птица
родена само за певица,
но във горските дъбрави
може и да се самозабрави.
А пък славата на сврака
е в това, че много кряка.
Или кряка, или дрънка
ту от драка, ту от трънка…
И във горската дъбрава
има тя и друга слава:
ако не кряка пък - краде.
Знае как, кога, къде.
А който краде, той и лъже.
Това досещаме се бърже.
И се питам: щом всяка сврака
е крадла, че и дългокрака,
защо никой не я търси
и всеки вярва на ума си,
че краката
на Лъжата
били много, много къси?
ДЪБРАВА
В гората птици ако няма
за нея е беда голяма,
че гъсеници и листни въшки
веднага правят я на дръжки.
А корояд щом я напада -
кълвач напада корояда.
Със птици и със таралежи
горите винаги са свежи,
че само здравата гора
е лечителка добра.
Тя е бодрост, здраве, сила,
че при беди е и закрила
в Родопа, Странджа, Пирин, Рила
и във дните мразовити
на топло животните са скрити -
дава им подслон, храна
и горда Стара планина.
Животни, птици, при беда,
намират в нея свобода.
Хем ги храни,
хем ги брани
от злодеи и тирани.
Да е жива, да е здрава
и векове да е такава
нашата българска дъбрава,
че пази тя и от забрава.
ЗИМНИ ПТИЦИ
Отлитат птиците на юг
и орат с огромен плуг
небосвода свеж и син,
подредени в остър клин.
Бавно правят мах след мах,
че и децата им са с тях
на дълъг път
и непознат.
Те за първи път летят
от студа да се спасят
във един по-топъл свят.
А тук остават зимни птици -
врабчета, врани, гургулици
със зимния ни свят пернат.
Нямат мечти и амбиции
и те на юг да полетят.
Винаги остават тук -
само в своя роден свят
от дървета, реки, поляни, къщи
и звън на пролетен капчук,
заради които се завръщат
и птиците били на юг.
ЗИМЕН СЪН
Няма дъхави ябълки и круши-скоруши,
и Ежко в постелята топла се сгуши.
Отдавна от кошерите медеца го няма.
Затуй и Мечо сега е с пижама.
В жълто-черни комбинезони-пижами,
уморени пчелите от цветните гами
в своите килийки тихичко спят
и прелитат в съня си от цветенце на цвят.
А вятърът със своята флейта сребриста
свири мелодия снежна и чиста…
Звън на звънчета и сребърни гривни
унасят със своите песни приспивни.
На топлото в мрака всеки се скри.
Нека вятърът свири, а снегът да искри…
Само сънят под топла завивка
е сладък и дълъг с най-светла усмивка.
Сънят е и лято, и есен, и пролет,
вълшебство наяве и приказен полет
на дръзки мечти и детски копнежи.
Затуй всички мечета и таралежи,
прегърнали своя играчка любима,
спят непробудно през цялата зима.
КОСМОДРУМ
С пластмасови багери и самосвали
Пепи и Гошо летят като хали.
Ако можеш - върви да ги спреш.
Не бях чувал такъв бумтеж
на строеж.
Днеска, казват, дошло им наум
да строят ракета и космодрум.
- Спрете - рекох, - че на багерите
от преумора ще разтопите лагерите,
а на претъпкания самосвал
ще строшите някой вал,
както сте го погнали без интервал.
Но трясък, какъвто по строежите бива,
думите ми встрани отбива
и ги изпрати на линия глуха.
С други думи - двамата и дума не чуха.
След малко поглеждам - площадка готова,
а на нея ракета от нова по нова.
И Гошо към нея ту влачи ту блъска
една голяма гумена гъска,
дето все мътеше в панера зимъска.
- Тя пък защо е до ракетата редом? -
питам ги двамата и към гъската гледам.
- Ето го - казват и космонавта. -
Резервоарите само щом напълним със нафта
и ракетата може да се изстреля.
Горивото ще стигне за тази неделя…
Ракетата им обаче не излетя, а изсъска,
защото космонавт не става от гъска.
МОЛ
В МОЛ да влезеш полугол,
както си станал от кревата,
ще се облечеш във всеки МОЛ
от петите до главата.
Там има много магазини
за черна техника и бяла
в червени зали, жълти, сини…
Даже има кинозала.
Бързам като към престол
и вървя с бързи крачки
да намеря в този МОЛ
магазина за играчки.
Там жаба пее в ква-бемол.
Във басейн плава скутер.
Всичко има в този МОЛ -
от копче до компютър…
С компютърната си търсачка
попитах моят компи.
За него беше си играчка
какво е МОЛ да ми изпомпи.
Освен, че е Търговски дом
отговори като две и две,
че значи склад и вълнолом,
и имена на градове
в Сърбия, Белгия и Франция…
Другото остана неразбрано,
защото съм на такава дистанция,
че да го разбера ми е рано.
ЯКО
Дядо песен е запял.
Според баба - изкуфял.
И аз лудувам, скачам, пея…
Обичам много да куфея.
Дори на киселото мляко
не казвам „вкусно”, ами „яко”.
Това, според дядо, е жаргон -
като ръкав на панталон.
- Защо не казваш - пита - „як”
на топъл хляб или каймак? -
„Як” се казва на кривак,
щангист, борец или теляк… -
Така нарича се и бик,
който живее в Мозамбик
или някъде в Тибет.
„ЯК” е и стара марка самолет.
Вместо „чао” и „мерси”
наши думи потърси
и за „дефект”, и за „проект”-
не чужди думи за ефект.
Дядо беше много кратък:
- Дефект е повреда, недостатък,
проект - намерение и план…
Но той остана неразбран,
че и „ефект” е чужда дума
със значения сума,
обясни на всички свако.
И се смяхме много яко.
УРОК ПО ИГРА НА ШАХ
Тази игра се играе така:
взема се първо шахматна дъска,
подарък от мама и тати,
с 64 черни и бели квадрати,
в които фигурите подръка
(16 бели и 16 черни)
се подреждат в строго определен ред.
Пешките - на царя и царицата верни,
са обикновени войници
и застават в прави редици
пред по-важните фигури най-отпред.
Така е във всички времена,
но само по време на война
или друго опасно събитие -
пешките да са прикритие.
Но тяхната сила, сестриче и братче,
е само в едно квадратче.
Обаче има и редки игри,
в които само от шахматисти добри
може пешката да се възцари.
Това е не само част от шахматната теория,
но го има и в някои учебници по история.
На фланговете, като кули-бойници,
са топовете срещу своите двойници
от черния или белия цвят.
Така се прави по цял свят.
Те могат да стрелят напред и назад,
наляво, надясно,
но да сме наясно -
не едновременно, а само единият
и то само по права линия.
До тези артилеристи
са конете-кавалеристи.
Те могат със своя галоп
да стигнат до онзи квадрат,
който не може да разбиеш и с топ.
И това се знае от цял свят:
конят скача напред, встрани и назад,
колкото оцелее пъти;
но прескочи ли трети квадрат,
трябва вляво или дясно да спре
в четвърти.
Това правило да се запомни добре.
До него офицерът, бял или черен,
(на царя и царицата предан и верен)
със своя мундир и шашка
противника шашка,
което за офицер е нормално,
но само диагонално.
До царицата същите фигури
са разположени огледално.
И ето, че стигнахме до царя.
Цялата му армия за него отговаря
нощ и ден
да не бъде пленен
в своя квадрат
и противникът да му даде мат,
а играчът на тази древна игра
да е мат и маскара.
Царят може напред, встрани и назад
да се движи,
но само в един квадрат,
за разлика от Царицата, която се грижи
да му опази трона
и царската му корана.
И нали на царя е съвсем близка,
може да реши всяка задача:
движи се накъдето и колкото си поиска,
само като кон не може да скача.
Тази игра е сражение
до победа. Или поражение
изтощително и безславно.
И примирие, когато завърши наравно
с равна вина и заслуга.
Битката свършва. За да започне друга.
А и неписани правила за играта разбрах:
който от загуба го е страх,
изобщо да не сяда да играе на шах.
И не печелят само шахматистите с белите
фигури. А винаги по-умните
и най-смелите.
