Георги Струмски

Вижте - с нова рисунка зает е
на поляната рошав хлапак.
В миг широко разперва ръцете
и се просва на мекия сняг.

После скоква сред общата врява
и затичва с искрящи очи.
А човечето смешно остава
върху чистия сняг да мълчи,
да се вглежда към слънцето златно,
да се вслушва как тътне светът
и по гръб да лежи непохватно,
без само да поеме на път.

То остава със своята тайна
бяла сянка от оня хлапак,
една бяла рисунка нетрайна
по платното на чистия сняг.