Дафинка Станева

За да наслои още кал в битието на българина и да разнообрази неделния му следобед с нещо, различно от постановката “Избор на председател на Народното събрание”, на първи декември т.г. Нова телевизия в предаването си “На фокус” излъчи интервю с актьора Руси Чанев.

Основна тема в него бе адаптирането от актьора на романа “Под игото” - факт, който разбуни мислещите хора, за които романът на Иван Вазов си остава българската патриотична библия.

С подхода “со кротце, со благо” авторите на предаването се мъчеха да убедят зрителя в човеколюбивите намерения на актьора, самопроизвел се в съавтор на Иван Вазов.

Той меко и внимателно разказа как седем години работил, като се бил старал да направи достъпен за българчетата в чужбина текста на това трудно разбираемо произведение. С това свое старание той предизвика умилението на водещата Лора Крумова.

Донесе от девет кладенци вода, като си послужи с оневиняващите го факти: Че използвал преработения вариант на романа от самия Иван Вазов, представен на сцена. Че във френския комунистическия вестник “Юманите” през 70-те години на ХХ век романът е представен чрез комикси на Жак Маре, че в различни времена е работил с режисьорите Младен Младенов, Георги Дюлгеров и актьора Валентин Танев за адаптиране на литературни текстове. Че в родния му дом са го научили да обича българското слово.

Но в своите отговори той нито веднъж не спомена някакво добро слово за Вазов или поне да бе използвал клишето “патриарх на българската литература”.

Разказа за намесата на дъщеря си-филолог, за консултациите с Деян Енев. Услужливите режисьори подкрепиха неговия колосален труд с признанието на красивата Яснима, дъщеря на режисьора Стоян Янев, колко лесно прочела Русичаневия роман и как всичко в него й станало ясно.

Не е нужно да се повтаря всичко, казано от Руси Чанев в интервюто. Но пиратството му е неоспоримо. То подробно бе анализирано в статията на Милена Върбанова “Сорос ни погубва с фалшификати”/ в.Словото днес, бр.29, 2024/.

Всепозволеността като част от морала и като начин на живот на избраници в обществото ни явно личи в това посегателство върху Вазовия роман, колкото и да се прикрива с грижата за нашите деца, които не разбирали текста на писателя.

Да, актьорът си послужи с един доста тромав пример за промяна на думата “покушение”. Но в адаптирания текст има много такива примери на осакатяване или по-точно окепазяване /без извинение за архаизма/ на романа.

Като човек, занимавал се с изкуство, Руси Чанев видимо не се е замислял често за ролята на езика в художественото творчество. Върху азбучната истина, че чрез езика литературният творец пресъздава духа на епохата, рисува характери, чувства, природа. Че идеите на автора не могат да се изразят пълно чрез един окастрен език. И изкуството е един от най-въздействащите фактори за възпитанието - истина, известна доста преди времето на Платон.

Как ще се възпита в родолюбие юношата, когато прочете осакатения роман? И нима истинската цел на адаптацията не е да се отродяват все повече и повече младите хора от България и спокойно да се превръщат в безлични граждани на света?

Наскоро отворих отново книгата „Дон Кихот”/С.1981/. В двете части на великия Сервантесов роман, от който никой не се оплаква, че е труден за четене, има 71 страници с бележки. Преводачът Тодор Нейков, разбирайки трудностите на читателя да вниква в текст от XVII век, чрез тях прави романа по-достъпен.

Какво тогава пречи на нашите редактори и издатели да направят същото и по отношение на романа „Под игото”? Това през годините са го предлагали много учители и родители.

Но в „света на угасващия разум” пиратството с котешки стъпки в литературата вече се смята от някои за нещо в реда на нещата.

И в предаването, като гледах усилията на небезизвестния актьор в новата му роля, режисирана да оправдае уж благородното му литературно дело, със съжаление си припомних пословицата: „Пази, Боже, сляпо да прогледа!”.