Владимир Мас
Владимир Захарович Мас (Владимир Захарович Масс), съветски драматург и сценарист от еврейски произход, е роден на 18 февруари 1896 г. в Москва в търговско семейство, близките му се занимават със строителна дейност. Владимир мечтае да стане художник, учи в Витебск при Марк Шагал. После учи във филологическия факултет на МГУ, освен с литература се занимава с музика и живопис. В 1918-1920 г. работи в Театралния отдел на Наркомпрос, дебютира с пиесата «Народ Парижской коммуны» (1919), пише критически статии. Постъпва в Студиото в театъра на Сатирата (1920). В 1921-1923 г. написва за театъра редица злободневни пародийни пиеси («Предложение», «Фетра», «Царская теща» и др.), няколко «парада» - кратки стихотворни пиеси с постоянни персонажи - социални маски: «Как они собирались», «Гарантии Гента», буфонадата-парад «Хорошее отношение к лошадям», отразяваща пъстрия бит на НЕП-а. За кабарето «Нери-дай» пише стихотворните буфонади «Никаких испанцев», «Апашская пародия», песните «Джон Грей», «Калкута» и др. (1922-1923). За спектакъла на МХТ «Женитбата на Фигаро» (1926) написва песни, интермедии; за Камерния театър -«Кукироль» (с П. Антоколски и Н. Ердман, 1925). Участва в създаването на Московския театър на сатирата. От края на 1920-те г. работи с Н. Ердман за Московския и Ленинградския мюзикхолове, написва сценария за представлението «Музыкальный магазин» за Театъра на джаза на Л. Утьосов (1932). Заедно с Ердман създава пародии, басни, интермедии. По предложение на кинорежисьора Григорий Александров двамата написват сценария на първата съветска кинокомедия «Весёлые ребята». През 1933 г. по време на снимките на «Весёлые ребята» Мас и Ердман са арестувани и заточени за три години в Сибир. В заточение в Тюмен, Тоболск, а преди войната в Горки Мас работи като завеждащ литературата, режисьор, художествен ръководител на местни театри, понякога сам организира театрални колективи. Написаната от него пиеса «Сады цветут» (1939, в съавторство с актьора Николай Куличенко) преди войната е играна от почти всички театри в страната. След заточението Мас, нямащ право да живее в Москва и други големи градове за 10 г., пристига в гр. Горки и става ръководител на самодейния театър в автомобилния завод. От 1940 г. до март 1942 г. работи като главен режисьор на областния театър в Горки. През 1942-1943 г. организира и ръководи фронтовия театър на Московски военен окръг - театралната фронтова бригада, която играе за военните части на Червената армия. В 1943 г. му е разрешено да живее в Москва. От 1944 г. започва съвместната му работа с Михаил Червински, фронтовак, демобилизиран поради тежко раняване. В тандема им успешно се съчетават високият професионализъм, чувството за форма и стил, присъщи на Мас, с умението на Червински да намери остро решение, неочакван сюжетен ход, разкриващ характера на персонажа. Първата им съвместна пиеса - комедията «Где-то в Москве» е поставена в театъра на Вахтангов, после шества по всички театри в страната. Съдбата на втората им пиеса «О друзьях-товарищах» не е толкова удачна - тя съвпада със започналата «борба с космополитите», литературната дейност на двамата автори се озовава в периферията. Започват да се занимават с естрада: конферанси, сценки, цели пиеси за Аркадий Райкина, Миронова, Менакер и др. естрадни дейци, пишат стихотворни фейлетони за сп. «Крокодил», песни за ансамбъла на Еди Рознер и Леонид Утьосов. Но главното в творчеството им през 1950-те - началото на 1960-те г. е създаването на «съветска оперета». По тяхно либрето са поставени следните произведения в този жанр: «Самое заветное» (музика В. Соловьов-Седой), «Трембита» (музика Ю. Милютин), «Белая акация» (музика Исак Дунаевски) и «Москва, Черёмушки» (музика Д. Шостакович). Тяхно е и рускоезичното либрето на оперетата на Ф. Лехар «Веселата вдовица». Мас написва много текстове на известни песни, по които създават музика Исак Дунаевски, М. Блантер и др. Неговите хуморески, скечове, диалози до голяма степен формират репертоара на най-известните естрадни артисти на СССР. Михаил Червински умира през 1965 г. След смъртта му Мас работи сам, отдава се на живописта (рисува портрети, композиции, пейзажи), издава няколко лирически сборника. Книги със стихове: «Песни» (1942), «Так держать» (1979) и др. Умира на 83 г. на 30 ноември 1979 г. в Москва. Погребан в Головинското гробище.
Публикации:
Поезия:
НИЕ ПИШЕМ НЕ ЗА ПОХВАЛА…/ превод: Красимир Машев/ брой 171 октомври 2024
