Петър Ванчев

Единствен споменът за мама
духът ми връща в равновесие…
Във този свят така измамен
ни стих ме радва, нито песен.
Поетите са самовлюбени,
певиците - разголени съвсем.
Художниците ни - изгубени
и няма между тях тандем.
Загрижен всеки е за залъка,
а към изкуството - „аман”!
Творецът от хитрец е мамен
и в миша дупка е заврян.
Но аз не съм ни мишка, нито плъх,
не съм къртица, ни слепок!
И сам вървя от дол към връх,
прегазил калния поток.
Поток - поети самовлюбени.
Море - разголени певици.
Те всички са практични, умни,
а всъщност са отровен мицел!
Мухлясва този свят, мухлясва!
Той парник е с отровни гъби.
И в космоса царува властно
светът на ястреби без гълъби!