Борис Денев

През Балканската война (1913 г.) когато ни оттегляха от Чаталджа, след сключването на мира с турците, простите войници се питаха:

- Като си отиваме, кой ще пази тук границата?

Но учените, които разбираха тънкостите на дипломацията, отговаряха:

- Не бойте се, имаме мир, подписан в Лондон!

Когато ни прехвърляха от Чаталджа към сръбската граница простите войници и простият народ пак се питаше:

- Къде отиваме, какво ще правим? Румъните ще ни нападнат в гърба, турците ще нахлуят!…

Но учените, които се считаха уведомени по тъмните работи на дипломацията, успокояваха:

- Не бойте се, Австрия ще удари Румъния. Англия ще удари Турция…

Но за нещастие, излезе тъкмо това, което предугаждаше простият народ чрез своето вродено чувство за самосъхранение…

*
Изглежда, изобщо, че светът се възвръща към някакво първобитно състояние на подивяване. Човеци и народи се избиват или се готвят да се избиват като зверове.

Изчезнаха безследно лигите на „народите” и на „правата на човека”. И търговията между народите съвсем подивя: дай грозде - вземи желязо, дай свиня - вземи хвърчило…

В това тъмно и бурно време не трябва много да умуваме, защото науката ни е слаба. Най-положителното е: да доловим здравия усет на народа и да се държим в него.

(със съкращения)

————————–

в. „Слово”, бр. 4326, 1937 г.