Елисавета Багряна

Аз те знам, Богородице бледа,
с младенец осиян на колене.
Твоят поглед е странно загледан,
твойте устни нашепват моление.

Мъдреци беловласи и славни
пред нозете ти ничком склонени,
за отрока, предречен отдавна
са дошли на свето поклонение.

И наричат го Син на небето,
и наричат го Цар на земята,
но ти чуваш: „Друг друга любете”
и над люлката виждаш - Разпятие.

———————-

сп. „Духовна нива”, брой № 3, 1944 г.