Иван Енчев

Отзив за сборника „Афоризми в рими” (2023) от Драгомир Мирчев

Писателят Драгомир Мирчев е доктор по медицина с три придобити специалности и над 40-годишен трудов стаж във военното и гражданското здравеопазване.

Освен това има творчески интереси в областта на литературата, изобразителното изкуство, фотографията и музиката.

Досега е издал книгите: „Вълшебно лекарство” (2000) и (2015), сатирична мозайка; „Под чучура” (2021) , сатиричен миш-маш; „Сентенции с претенции” (2021), афоризми; „Неопитомени мисли” (2022); „Рециклирани мисли” (2023); „Афоризми в рими” (2023). Към тях се прибавя и авторският музикален сборник „Романтични пиеси за акордеон” (2020).

Както се подразбира от твърде конкретните заглавия на изброените художествени книги, личи те са с основна иронична, хумористична и сатирична насоченост.

Предмет на настоящия литературен отзив е сборникът „Афоризми в рими” (изд. „Сердика ИТ”. София, 2023). Цветните карикатурни илюстрации на freepik.com, с които е изпъстрено изданието, подсилват още по-въздействащо звучните кратки текстове. Художник на двете корици е Драгомир Мирчев.

Нека мимоходом да припомним, че афоризмът като литературен жанр е завършено стегнато изречение, което изразява значителна мисъл, дълбока мъдрост или сентенция.

Тъкмо такива са римуваните иронични афоризми на Драгомир Мирчев. Те се отличават със свежа предметност, която придава на творбите жизненост и ги превръща в средство за житейско и художествено обобщение на някоя значителна по своята същност идея, която авторът внушава на читателя.

Тематичната територия на афоризмите в този сборник е с твърде разнообразен релеф.

Условно те могат да се групират като патриотични, битови, политически, лирически, творчески и с някои други подобни насочености.

Разнообразната палитра на творбите проличава още от началните страници на книгата:

Има ли кяр и аванта -
си развихря таланта.

х
С държавния портфейл -
ту на банкет, ту на коктейл.

х
Дръж народа в неведение,
за да пази поведение.

А ето и само няколко от многото афоризми, които със своята находчивост имат внушения почти като народни мъдрости:

Във времена на вълчи нрави
само вълците са прави.

х
Ни лук ял, ни гювеч мирисал…
но баш на върха се курдисал.

х
Роди ме, мамо, с имунитет.
Да видиш тогаз що е късмет!

Впечатляващо е творческото хрумване на автора в доста творби да използва в първата им част цитат от известна мъдрост или литературно произведение, за да го продължи с иронично или сатирично съвременно заключение:

х
„Земя като една човешка длан”,
а що боклук на нея е събран!..

х
„Велик е нашият войник”
без щик, без глас, без лик…

х
С „две хубави очи”
тя живота му вгорчи…
Съществена черта на тези афористични миниатюри на Драгомир Мирчев е, че външно те си приличат с епиграмите, защото са римувани и в повечето случаи притежават стихотворна ритмичност. Понякога се доближават по закачливост до анекдотите. Друг път звучат като народните умотворения поговорки, пословици, гатанки, скоропоговорки и други подобни кратки словесни произведения. Находчивата алегория в Езоповски стил ги сродява с кратките басни.

„След мене и потоп!”
Аз съм си тип-топ.

х
„О, времена, о, нрави!”
И вуйчо не можа да ме оправи…

х
„Бог високо, цар далеко” -
тъй в меда се бърка леко…

Авторът не пропуска случай със своя сатиричен поглед да се прицели и в един от най-процъфтяващите недъзи на съвременното наше общество - лакомията за повече богатства. Мнозина българи, щом се вредят на някоя държавна длъжност, безскрупулно започват да присвояват материални и всякакви придобивки за лично облагодетелстване.

х
Само за едничък свой мандат
си отгледа и корем, и врат.

х
У нас единствено не спира
лакомията да се клонира…

х
Малък ни е елитът,
но му е голям апетитът.

Ироничните жила на Драгомир Мирчев не жалят и други хорски морално-етични недъзи и естетически слабости. На прицел са както угодничеството пред висшестоящия, тъй и безгръбначието в обществото.

х
Своите високи цели гони
с лазене, интриги и поклони.

х
Мина през брак и венчило
и стана научно светило.

х
В живота бързо напредна,
заел поза слънчогледна.

С доста умели творчески хрумвания авторът жигосва безсрамието, подлостта и пренебрегване на личното достойнство.

х
Ничия кръв не проля.
Само водица тук-там подля…
х
Който ниско се навежда,
често хорото повежда.
х
За да оцелееш във живота бурен,
трябва да си не човек, а бурен.

Използвайки открито и ясно своята будна гражданска позиция, авторът е непримирим към недъзите на държавните институции. И те са подложени привидно само на иронична преценка, пък всъщност текстовете внушават ярка сатирична критика.
х
Политпроституцията
измести Конституцията.
х
Откакто търговците влязоха в храма,
здравеопазване има, но здраве тук няма.
х
Загуби си внезапно съвестта
из коридорите на властта.

На тази тема са посветени и последните страници на книгата. Изобличителният патос на ироничните текстове ги превръща в запомнящи се съвременни фрази.

Те имат привкус на немалко познати и трайни слабости от националната психология на българина, доказала през вековете своята доверчивост, сговорчивост и търпимост към власт имащите, та дори и те да са национални потисници, дори поробители.
х
Чадърът държавен пази
политици и гавази.
х
Властта е днес свещена крава,
но мляко всекиму не дава.
х
На думи - слуга на народа,
на дело - чужда подлога.

Все в този саркастичен дух е и заключителният афоризъм в книгата:

Господи, пази ни тук -
от нашия башибозук!

Той звучи като искрена молитва към Бог, щом никой друг в съвременната ни държава не е в състояние да закриля обикновения гражданин от всевъзможни беззакония. И твърде много се родее с началния афоризъм в сборника:

Бог България да пази -
главно от самите нази.

С тази оригинална композиция двете сходни произведения обхващат цялото съдържание на книгата като рамки на добре нарисувана картина.

Творбите в сборника „Афоризми в рими” са поднесени от Драгомир Мирчев с оригинална прецизност на изказа. Без натрапчива дидактика или сарказъм. Тяхната основна характерна черта е, че въпреки острия си критичен тон, винаги внушават човечност, жизнерадост и оптимизъм.

Те критикуват някои човешки пороци и слабости без заядлива злост, а с деликатно подсказана философско-нравствена добродетел. Това се прави не с досадно поучение за назидание. Творческата цел на автора е постигната с някой намек, закачка или евфемизъм, чрез които афоризмите впечатляват читателя със своята свежа находчивост.