Иван Д. Христов

„Любовникът на Фердинанд и Мария Луиза” е втората книга на журналиста Бальо Балев. Преди това е публикувал историята на родното си село „От Скаскопара до Градина”. Работил е като журналист в пловдивските издания, след което се отдава на обществена дейност - четири мандата е кмет на село Градина, Първомайско.

Под фрапиращото и сензационно заглавие на новата си книга Бальо Балев е поставил подзаглавието „Делото Анна Симон”. Това е една много сериозна публицистична книга, а не описание на сензационен сюжет. Трагичната история в нея завършва с четири трупа. Тялото на Анна Симон е извадено от Марица и погребано в Добри дол, а един елегантен офицер си отива от този свят без гроб и никаква следа. Това е ротмистър Дечко Бойчев - адютант на Мария Луиза и фаворит на Фердинанд.

Случаят станал в края на 19 век е описан в много наши и чуждестранни вестници. Срещаме го и в настолната „библия” за всеки пловдивчанин „Пловдивска хроника” на Никола Алваджиев. Една от най-шумните сензации в Пловдивската история заглъхва през следващите десетилетия.

Авторът не определя жанрово своята книга, която е документална повест, плод на неговия упорит тригодишен труд. Бальо Балев се е ровил в много източници: Централния държавен архив, личните архиви на Константин Стоилов и Стефан Стамболов, спомените на Добри Ганчев и други съвременници. Журналистът е преровил и десетки български и чуждестранни издания - вестници, брошури и други, свързани с това скандално за времето си събитие.

Бальо Балев си дава сметка, че самата тема е оспорвана. Прави му чест, че зад противоречивите факти той търси истината, подхождайки към тях честно и отговорно. Авторът е наясно, че всеки публицистичен текст е въпрос на позиция. Тя може да се оспорва, но не може с лека ръка да се отрича.

Извън познатите и известни факти, той поднася малко известни, старателно издирвани факти, документи, публикации, като спестява на читателя излишните интерпретации. Учудващо е колко задълбочени и педантични изследвания е извършил авторът. Една огромна по обем събирателна и аналитична дейност на исторически факти, събития и документален материал.

Развръзката на описаната трагична любовна история започва през 1897 година. На 9 април, Велика сряда, край Пловдив е убита и хвърлена в Марица унгарската певица Анна Симон. Започва скандален съдебен процес, който разтърсва двореца.

Подсъдимите са от обкръжението на цар Фердинанд - ротмистър Дечко Бойчев, адютант на Мария Луиза и бивш любовник на убитата Анна Симон, Карл Новелич - градоначалник на Пловдив и старши стражарят Богдан Василев.

На първа инстанция смъртното наказание на Бойчев и Новелич е заменено с доживотен затвор, а на втора инстанция те не са помилвани от княза и са осъдени на смърт. Съпругата на ротмистъра - 17 годишната Еленка не може да преживее това и слага край на живота си.

Съдебният процес намира широк обществен отзвук в тогавашната преса. В едно от тези издания „Делото по убийството на Ана Симон - стенографически протоколи”, се дава ценна информация за процеса - показанията на подсъдимите и свидетелите. Тези издания твърдят, че убиецът е Дечко Бойчев, който е извършил убийството, за да се отърве от любовницата си.

Авторът се спира и на книгата на Виолета Молнова „Делото Ана Симон”, в която тя счита, че унгарската певица е любовница на княза. Авторката е далечна роднина на Дечко Бойчев и твърди, че той няма нищо общо с убийството на Ана Симон.

Бальо Балев се спира подробно на разпитите по време на делото на Богдан Василев, Карл Новелич, Никола Бойчев и на подсъдимия адютант Дечко Бойчев.

„Любовникът на Фердинанд и Мария Луиза” е едно изключително задълбочено изследване, което не може да се преразказва. Това не е книга за едно четене, за нея е нужно повече време и препрочитане.

Убедително и съчувствено звучат думите на автора за Анна Симон - „ тази смачкана от живота несретница, която жълтата преса нарече „елитна куртизанка” и „държанка на Фердинанд”… Наистина в един момент, изоставена с дете, без работа, потънала в мизерия, тя продава тялото си за парчето хляб”.

Според хроникьора на събитията князът е можел да помилва Бойчев, но не го прави. Той е „засегнат от интимната близост на адютанта с княгинята. Фердинанд ще прати Бойчев на бесилото, не заради натиска на австрийската дипломация, а защото това е неговото желание”.

Бальо Балев умее да анализира и съпоставя фактите и събитията, воден от стремежа си да бъде колкото може по близко до истината.

Авторът прави един панорамен синтез на българската действителност и обществените порядки в края на 19 век. Кара ни да бъдем съпричастни и ни заинтригува с известни и неизвестни факти, случки, събития, покрай основната сюжетна линия в книгата - убийството на унгарската певица Анна Симон и делото по него.

Запознава ни с премълчани неща за царския дворец и обкръжението на цар Фердинанд и Мария Луиза, както и за интимния им живот. Спира се на отношенията между двореца и правителството, интригите, клюките и сплетните в тогавашния обществен живот.

В книгата си Бальо Балев отделя място и на последните дни от живота на Мария Луиза., за която короната е „трънен венец” Потвърждение на това е казаното от нея пред учителя й по български език: „Вие не познавате Фердинанд. В България няма по-голям лъжец от него. Глупав лицемер. Лъже хората, лъже и Бога”.

Авторът завършва разказа си за княгинята с думите: „А Мария Луиза ще остане завинаги в катедралния храм „Св. Лудвиг” в Пловдив. Там в подножието на Стария град, под Чомаковата къща, където може би преживява и щастливи мигове с Дечко”.

Краткият епилог в края на книгата „2023 година…” е едно великолепно художествено описание, чието силно емоционално въздействие е носталгично и тъжно: „Мъглата бавно се измъква от коритото на Марица и навлиза в гробището. Изоставена камбанарията стърчи като призрак пред голия баир. Достолепна в своето мълчание. Безмълвна и на Задушница… Добри дол - едно селце на изчезване. Около гробовете обикалят баби, дошли да прелеят своите близки и раздадат жито за „Бог да прости”. Един гроб, безименен, с голям каменен кръст остава не прелят и без цветя. Гробът на Анна Симон - любовницата на ротмистър Дечко Бойчев”.

Финалните думи на края на документалната повест звучат с един изстрадан оптимизъм: „ И тази любов, както и да я наричаме - фатална, невъзможна, плътска и фалшива, ще продължава да живее чрез Евгения”.

Всяка публицистична книга се издава с очакване за обществено внимание и оценка. Журналистът Бальо Балев навярно си е дал сметка, че с написването на книгата си „Любовникът на Фердинанд и Мария Луиза” е поел и голяма отговорност пред себе си, пред читателите, пред историческата памет и потомството.

Чрез търсенето на историческата истина, правдивост на изложението, аргументираност на фактите и събитията, той е оправдал достойно поетата от него отговорност.