ПАКОСТ
Ангел Попкалинов бе наследил бая качества от табиета на баща си – поп Калин Радков – тукашен учител и будител, затрит от турците, когато си плюха на петите в началото на 1878-ма. За разлика от свещеника, който до сетния си час излъчваше особена благост, която покоряваше и ученици, и миряни, за него селяните шушукаха, че e суров челяк. И как няма да шушукат, когато беше дотолкоз неумолим, че стигаше до безпощадност. Едно обаче даже и душманите не смееха да му отрекат – неговата строгост винаги вървеше редом с небивала справедливост, която не жалеше ни близки, ни далечни…
Загдето редеше думите тъй тежко, сякаш се наслаждаваше на гласа си, незнаен зевзек му прикачи прякор – Лигата. При все това хората го почитаха, тъй като знаеха, че думата му не се прекършва на две и тежи доста повече от железния му бастун, с който потропваше из тесните калдъръмени павелски сокачета.
Случи се тъй, че кметуването му започна от земеделския преврат през 1923-та, в който той лично не участва, ама заради пригодността му на съдник селските превратаджии го главиха за управник, макар че подир това яко съжаляваха… Защото по време на тригодишните му пълномощия изпитаха връз гърбините си не веднъж Попкалиновата правда.
Безпределно зачитащ хорската бащиния, не позволяваше никому да посяга на чуждото. Особено много държеше сметка за опазването на полските имоти, тъй като злосторниците грабеха направо от хляба на селяните, който в тия сиромашки години не беше никак лесен. За да уварди прехраната им, още като влезе в общината, назначи четирима полски пъдари. Коруджиите(1), както им викаха павелци, не знаеха ни делник, ни празник, бдяха и денем, и нощем. Затуй и кметската направия хвана дикиш, но й трябваше малко време. Ето как започна…
В една топла августовска вечер двама тукашни ергени – Ангел Маткунски и Марин Илчев – имаха неблагоразумието да вържат през нощта мулетата си да пасат на чужда ливада в Блатá, което не беше позволено от закона. Още от старо време се знаеше, че до Петковден – 27-ми октомври, когато овчарите сваляха стоката си от баирищата, никакъв добитък не биваше да припарва до имотите в котловината. И както се и очакваше, пъдарят Костов – надлежно инструктиран от кмета – тутакси арестува мулетата в избата на стария съвет и докара двамата пакостници в стаята на кмета, гдето бяха още помощник-кметът и секретар-бирника:
- Ей тия юначаги сториха нощес поразия! – обърна се пазачът към Попкалинов. – Мулетата им бяха втесали(2) в Калфоската лювада.
- Нема значение коя е лювадата, зулумлукът си е зулумлук! – рече селският управник и намусено се обърна към зулумджиите: – Оти втесахте бе, момчета?
Хъката-мъката почнаха да смутолевят ергените, ама не дадоха оправдателно обяснение за пакостта си. Като ги изслуша, кметът отсъди на секретар-бирника:
- Пиши им по петдесет лева глоба! – сетне, като погледна строго нарушителите, допълни: – Ако още веднъж втесате някъде, мулетата ви ще станат общински!
- Прóсти им, бай Ангеле, не е станало кой знае к’во, а пък и с на Маткунчето татко му сте аратлици – поп Калин в един пояс ви е връзвал! И тъй се тачите открай време, че… – опита се да се намеси помощник-кметът, но като видя мълниите в очите на началника си, побърза да замълчи.
- Бирник, запиши и на мойто помощниче глоба! Двойна. Сто лева! – изневиделица рече Попкалинов и канцеларията тъй притихна, че откъм горната махала долетя гласът на говедаря, подканящ стопаните за паша:
- Е-е-е-ей, изкарвайте кравите, е-е-е-ей…
Подир малко в утихналата стая се чу:
- Господин кмете, ти да не се майтапиш? – запелтечи помощникът от неочаквания обрат.
- Нема никакъв майтап! – рече твърдо баш управникът.
- Чакай малко! Ергените са направили пакостта, пък ти мене искаш да глобяваш… – пребледнял успя да каже помощникът.
- Ангелчо и Маринчо ще си платят глобата, щото са виновни. Ама ти си много по-крив от тях, щото да прикриваш чужд зулум е два пъти повече зулум! – отсече кметът.
Известно време помощникът гледа сащисано ту началника си, ту бирника, подир което рече решително:
- Напускам длъжността!
- Ти длъжността всякога можеш да напуснеш, ама първо кесията си ще развържеш! – съвсем бавно продума Попкалинов и излезе от канцеларията.
(1) коруджия (тур.) – пъдар, пазач на ниви, ливади и др. Обратно в текста
(2) втесвам (диал.) –паша на добитък в чужд имот Обратно в текста
