Георги Гривнев

ДЪХ СЛЕД ДЪХ

От хляба
залък отчупи -
да нахраниш гладния.
/За сития не мисли във този час./
На чешмата
чучура затъкни -
/ако е оскъден на капки/
да има
вода за жадния.
Дървета за съседа
отсечи в гората
на стара месечина -
да довърши
на къщата покрива.
От мечтите си
отдели една
и я предай
на безнадеждния,
за да стигне донякъде.
Само пътя си
никому не давай -
той е само твой
и целия трябва да го извървиш,
стъпка по стъпка,
дъх след дъх,
до самия край.
Ако може - и нататък…

ГЪЛЪБИ

Те се събуждат със светлината,
после кацат по перваза
и се спускат на земята да кълват -
на земята търсят семенца,
а в небето - свобода.
И кълват, и се озъртат плашливо -
нали и хищникът не спи.

Значи малко е било, което съм дал на ръка.
И не преяждат,
но как да се върнат с гладни крила?
Нали ги очакват и малки -
нетърпеливи и сънени при това.
И гълъбите се сбират отново
и се разделят в своя летеж.
Не ги отпъждайте, те на хляба
и остатъка им стига -
тия наши преродени, незнайни души…

ВЪЗРАСТИ

Колко мило - събирах като малък
тресчици край отсечено дърво.
И ги нареждах като лири златни -
това ми бе богатството тогаз.

И с колко радост ги отнасях вкъщи -
не беше пълна торбата догоре.
А когато лумваше първият пламък,
аз протягах ръце към моя си огън.

Сега събирам на преживяното съчките,
потънали във времето и паметта.
Но не горят, не пращят в огнището -
затова пък светят със обилна светлина.