Радка Атанасова -  Топалова

Мислех си какво може да бъде един град за човека,роден в него-история и съдба навярно,но не само. Така е и за Георги Найденов - журналист- международник, обиколил света,бил и в най-горещите му точки. Но… с Пловдив в сърцето! И се завърнал във вековния град - мегаполис на духа и благоверието и онагледена история на народи и епохи. Тези думи не са случайни - те са заглавия на две от неговите 34 книги.
Малко избързвам преди премиерата на последната книга, тъй като набирайки текста съпреживях емоционално историческото звучене на книгата в днешно време. Книга- памет казано накратко. Големият Димитър Талев някога е казал, че историята на един народ е неговата памет.
И си мисля,че изкуствения интелект навярно може да свърши подобна работа, ако не беше качествената разлика - в чувствата на човека-енциклопедия бих казала, в душевността. Авторът е свързан с нашия град и всяка негова болка и неуспех, е и негова болка и безсънни нощи. Защото не може, поглеждайки един паметник, попил делото и паметта на твой кръвно близък човек- родител, да не вълнува кръвта . Написаното остава за внуците и за техните внуци - защото историята се повтаря, но за да сме народ трябва да я помним - да градим, а не да разрушаваме. Да помним и доброто , и лошото… за да не продължаваме да грешим.
Авторът за мен и много наши съграждани е живата история на града ни - той знае за всеки ъгъл, сграда, човешка съдба - наистина онагледена история, останала вградена в храмове, сгради, тепета.
И защо ли го прави? Много е писано за града ни, но тук изпъква обичта към него - в дадената историческа фактология, пълният списък на кметовете на града ни, жълтото училище, Славейковото кафене и още и още… И сякаш калдъръмът проговаря с езика на епохите си.
Третата глава на книгата е за кмета, който не може и не бива да бъде забравен - Диран Парикян. Той си отива от този свят, оставяйки зад себе си антични форуми на трихълмието. Инвестирал е над 50 млн лв от общинския и републикански бюджет. Скромен и мълчалив - човек на делото, останало в паметта и облика на Пловдив завинаги и особено на Старинен Пловдив.
Авторът фино и ненатрапчиво успява да внуши на читателя своето пътуване към себе си. Защото последната книга на Георги Найденов е едно забележително пътуване към себе си по пътя на историческата пълноводна река.
Новалис казва “Любовта е финалната цел на световната история - тя е финалното „Амин” на Вселената”. Не случайно съм избрала този автор. Будният Фридрих фон Харденберг с псевдоним Новалис, е смятан за един от най-значимите представители на немския ранен романтизъм. Само за няколко години открива и развива способностите си. Фридрих фон Харденберг претежава обширни познания в областта на естествените науки, правото, философията, политиката и икономиката. Дори по-ранните му произведения ясно показват, че авторът е бил начетен и образован. Творчеството му е в тясна връзка с професионалния му живот, включително и с времето на обучението му, защото освен поезията, фрагментите и есетата, е популярен с удивителното богатство от записки по история и политика, философия, религия, естетика.
Избрах Новалис, поради това, че той е много близко до натюрела и вътрешните потребности на автора. Изключителен ерудит, историческа памет и емоционален заряд с чувство за справедливост, Георги Найденов е човек, който винаги разглежда събитията от две гледни точки, като по този начин достига до прогнози в далечно бъдеще, които се сбъдват с поразителна точност.
В книгата са представени градовете, побратимени с Пловдив - от пет континента, чадата от небесния архив, тези с небесна святост и т.н. Отваряйки книгата се вижда заглавието на няколко езика - залог за бъдещи международни диалози в нашия мегаполис на духа и Европейска столица на културата.
„Искри на мъдростта”, авторът е дал на последна страница. Като нито една мъдрост не е случайна, защото всички те са синтезиран израз на съдържимото в книгата!
Свободата е дадена като нова религия на нашето време - е казал Хайне. Бих добавила,че свободата не е за всеки - за нея се иска страдание, което носи скритото милосърдие / Руми - персийски поет/ и отечество, създадено от праха на мъртвите- /Ламартин/! Не случайно заглавието на книгата е дадено на седем езика- това предполага и навява мисълта за космополитност на творбата, както и за вероятни бъдещи билингвистични издания.