ИКОНИ
ИКОНИ
Иконите мълчат през вековете
за векове, изчезнали с куршуми…
В църковните олтари още светят
неказани
и премълчани думи.
В иконите - свидетели на иго
и на присъствието даже ако щете,
църковните свидетелства са в книги
и там са истините между редовете…
Иконите мълчат, но виж в очите
разстреляни деца, жени, кръвта им.
Те помнят зверствата, забрадките, сълзите,
в които миналото с вас ще разпознаем.
Иконите мълчат покрай олтара
и в тях е закодирана съдбата
на робството,
смъртта
и на пожара,
на кървавия път към свободата.
ЙОВО БАЛКАНДЖИ
Балканджи Йово глас не купува…
И не се радва на псевдо победи.
Вече не иска и да гласува
и да подкрепя от Запад съседи…
Ръце си няма, с какво да гласува?
Очи си няма, да гледа промени .
Мерак си няма, да ги напсува,
след като пратят в Брюксел Елена …
Балканджи Йово вече пасува.
И нито иска, и нито пита.
Ръце си няма, как да гласува?
Нозе си няма, да ги изрита…
СЛЕДВАЩАТА ОБИКОЛКА
Знам какво е щом си дал
лично своето страдание.
Вече май съм оглушал
от партийни обещания…
Сред предатели живях,
чувах разни техни тези.
Диагноза: Оглушах
от фалшивите стратези.
Извинете, не ви чувам.
Истината в мен се цели.
Седнал в зала се преструвам
при високи децибели…
В залата са между нас
чужди гости в родна къща,
и предателският глас,
и клакьорите им също…
С песента в мен, ако си дал
и мечти, сърце и болка,
пак въртя с вас, оглушал
следващата обиколка…
Чувствам как намирам сам
изоставената гара.
Как да търся своя храм
без надежда и без вяра!?
СЪДБА
По една снимка във фейсбук
Изоставена,
обраснала в трънаци,
тая селска съборетина ни връща
и ни праща разни други мили знаци
как изглеждаме край родната си къща…
Няма покрив,
няма керемиди,
без прозорци и без парапети,
в нея всеки може да завиди
как и в празното една звездичка още свети…
Там до нея
друга селска вехта дружка
ще повтори и съдбата й злокобна…
Те не се страхуват вече от градушки ,
даже върху тях да паднат утре бомби…
