Лозан Такев

Първи сме. Вика момичето от екрана. Новинарка някаква…

Не сте първи. Други са първите…

Ама кой да припознае първите? Онези, които преди още да има Съюз на българските журналисти, преди да има организирано журналистическо движение в България, са издавали вестници и списания, сътрудничили са на пресата, разпространявали са свободното слово.

Само си спомнете пиесата „Вестникар ли?” на Вазов , „Записките по българските въстания” на Захари Стоянов, „Любословие” на Константин Фотинов, писанията на Стоян Михайловски, публицистиката на Ботев, дописките и лозинките на Васил Левски, изданията на Петко Славейков, словото на Стефан Стамболов… Прибавете всичко останало преди нас, преди да има Съюз на българските журналисти преди 130 години…

Това беше поводът да предложа на Управителния съвет на СБЖ на Общото събрание през юни т.г. да обсъдим посмъртно приема на десетки български родолюбци и възрожденци да бъдат приети посмъртно в редовете на СБЖ първите, от които започва българската журналистика в България.

По устава на СБЖ няма такова условие, но какво пречеше да създадем Дружество на безсмъртните и там да зачислим първите, най-достойните сред нас?

Учудващо, Управителният съвет е отхвърлил това мое предложение…

Мисля, че няма да сбъркаме посоката, ако именно първите пишещи и издаващи вестници, списания и книги, оставим в редовете ни посмъртно и безсмъртно.

Затова и настоявам да се проведе подобен диалог в нашите среди.

Имат ли място първите в Съюза на българските журналисти именно в годината на юбилейните 130 от създаването на Съюза?

Това няма да засенчи днешните величия във вестникарството и новинарството, няма да попречи на новите корифеи на словото да се съобразяват с написаното от техните предци, учители и будители …