Денчо Владимиров

Спомени от пандемията

Отиде си великият физик космолог Стивън Хокинг, завещавайки на земляните от препускащия във Вселената с бясна скорост кораб-планета повече разум и доброта, повече еволюция със знак плюс „повече съвършенство”.

Отиде си, оставяйки ни много предупреждения за опасностите, които стоят пред човечеството и в космоса, и на самата планета, избиващо се, мамещо се, потънало в подлост и лъжа.

И една негова мисъл, казана с горчивина:

“Човечеството е алчна, глупава и най-голяма заплаха за Земята ”

Както бе казал Щирлиц: „Информация за размишление!”

Във време, когато земляните май откриха живот на Венера и се канят надпреварвайки се да я колонизират, един съвсем мъничък вирус ги вкара в нова ера - в Ерата на новата човешка нормалност, поредният идиотски термин, въведен от българи с уж глави на раменете.

Те вече от половин година устата си ще разчекнат да говорят за необходимостта от „социална дистанция” между хората, определяйки я веднъж на 1 метър, после на метър и половина, от изписаното по табели пред аптеки и магазини ставаше пък ясно, че соцдистанцията трябва да е 2 метра, а според един японски учен - дистанцията трябва да е 3 метра, ако седите, и 6 метра, ако сте прави.

Да, но що за наука е това днешната вирусология, щом не може да каже на хората твърдо на какво разстояние да се движат едни от други, на каква „социална дистанция” да са от певицата, комикът или пенещият се политик устакяр - родната епидемиология е открила, че пеенето, смехът, яростната реч са с голям потенциал да заразяват с вируси. Откритие достойно, вече ако не за Нобелова, то за Борисовска награда със сигурност.

Беше се разчуло и че в училище маските трябвало да се сменят по няколко пъти през деня. Това означава ли, че учениковата личност трябва да мъкне и специална торба за маски със себе си? А в какъв интервал да се сменят маските?

Затова науката българска мълчи, глухо и страшно гърмят окови, както е казал поетът по друг български повод.

Както науката ни не може да каже на хората категорично по колко души да се събират на едно място, за да не си обменят вируса - в едни страни управниците определяха безопасната бройка за събиране на 6 души, другаде на 9 души, а някъде изглежда след по-прецизни изследвания - на 10 души! Ха, сега, де! На кого да вярваш?

Не издаваше тайната по този въпрос и главният епидемиолог на републиката, който от време на време като латерна само повтаряше, че ще предложи удължаване на сроковете за пандемична обстановка, но не можеше и той да каже нищо категорично -да си мием ли ръцете, ако пипнем банкнота от 500 евро или не, да си дезинфектираме ли обувките преди събуване вкъщи, да си изхвърлим ли климатиците от стаите, които само чакат да се приберем, за да разнесат вирусите от дрехите ни из въздуха или да заживеем денонощно в атмосфера на дезинфектанти като на чужда планета?

Като на Венера, например. Там със сигурност погубващи живота вируси няма и не само защото температурата е 400 градуса, но и поради липсата на изследователски лаборатории, които да ги отглеждат.

Какво би казал главният епидемиолог например и за това, че въпреки разтяганата като локум пандемична обстановка, в европейската столица на културата Пловдив масово по блоковете се събираха по десетки хора на общи събрания кой с маска, кой без, кой на метър социална дистанция, кой не.

По явно несъвършения закон за етажната собственост тези събрания явно са строго задължителни и в условия на пандемии и природни бедствия и засега отсъствията не се наказват със затвор.

А друг закон по това време се указваше да не се събират хора над двама души, за да не се заразяват. Особено, ако са в рисковата група. А през пролетта полицаи съставяха героично актове за по 5 000 лева, ако са те пипнали да дишаш чист въздух в парк, където легитимно е само кучето ти.

А знаеше ли главният епидемиолог, че ако в първия учебен ден и в Пловдив някъде може би ученици и учители са влизали в класните стаи през прозорците и с дърводелски метър учителката е измервала разстоянието между една ученикова личност до друга, от един чин до друг, то само минути след школото парковете и моловете в града се изпълваха с ученикови личности, събиращи се на една пейка, ако не по цели класове, то по половин клас заедно, прегърнати в нарушена съвсем социална дистанция.

Е, явно не знаеше такива подробности от епичната борба с вируса главният епидемиолог на републиката, който бе по едно време твърдо против пълненето на стадионите с публика, която само господ, а не жандармерията, знаеше дали спазва социалната дистанция и дали от бурните викове не е прелетял освен псувни и закани, и вирус между агитките.

И въобще като древния Сократ здравната наука посрамена можеше само да каже философски: „Аз знам, че нищо не знам”.

Е, тогава май е прав британският физик с откритията си за Хомо Сапиенс, прав е за явно спрялата еволюция на човека като венец на природата.

И неслучайно и този гений си отиде с толкова лоши предчувствия за човечеството…

Това е положението, Стивън.

Ако ни гледаш някъде отгоре, сигурно пак ще клатиш отчаяно глава. и ще повтаряш : “Sorry, sorry…”

А може и да ни се извиниш от името на науката.

Която, както казваше Радой Ралин, може и лекарство против рака да сътвори, ако е …за военни цели.