Цветана Костова

„Нощни приписки”, Георги Ангелов, ИК „Нов свят”, 2022 г.

Нощни приписки” - 2022 г. е стихосбирка, която впечатлява с дълбокото философско съдържание на словото и талантливото умение на Георги Ангелов да вплита личната и народната съдба в общочовешката трагедия, да претегля съвремието ни с „тъжната везна на битието”, да поставя проблемите на днешния делник, пронизващи сърцето му.

Започва се още от дълбоката древност с промисъл за ново начало след „тлен и разруха”; за непрекъснат ход и стремление към нравствено развитие. Лирическият герой се превъплъщава като троянец, пронизан от ахеец, но е уверен, че „всички векове му предстоят”, макар за него и неговия народ и Омир не би написал нищо.

Чрез използваните имена от античността, както и това на Овидий - „празнодумен, сластолюбец”, е изречено предупреждението, че „сурова участ очаква всеки жалък стихоплетец”… Представяйки се като „анонимен писар на фараон” или на „мемоарите на последния етруск”, авторът излага на показ всъщност пороците на съвремието ни. Творецът-родолюбец винаги е следван от „духовете на деди”. За него „залогът е българският корен”.

С ирония е пронизана сатирата „Българската спартакиада”, Спартак е дисквалифициран преди да се включи в състезанието. Суровата приказка за препускащия на кон пътник е предадена и видяна само в нейното начало. А конникът „идва от миналото със задача да спре провала, да се раздвижат сънните ни вени / да се пробуди жаждата за свяст и пак да полети като знамение / онази чета / хвърковата в нас”…

Още много и други образи оживяват от миналото, за да може всеки да се замисли над житейските наболели проблеми, да вникне в същината на смисления живот. У Зографа е заложена силата на възрожденския дух чрез „дъхавия лист”, отронен от „дървото на живота”. Поетът непрекъснато търси „Абсолютния Дух” и го намира… навсякъде - в най-обикновените неща, дори и в „бодливото цвете”!

Лирическият герой се възприема и като Дон Кихот „със счупен нос и щит”, с мъка в
погледа и с „участ неразбрана”. Не е пропуснат и Росинант, който „си спомня в обора „бившата си мощ като герой от рицарска пиеса”. Той няма шанс да полети в бой с великаните, ако го язди само Санчо Панса.

Примерите на Георги Ангелов въздействат мощно върху духовното издигане на човешкото съзнание.

„Приписките” към историята на родината и света са многобройни и разнообразни. Заклеймено е предателството и наред с него и други пороци. Към гнева е примесена и болка заради езика на омразата и продажността.

„Все така безправие е, мамо” - изтръгва се вопълът на родолюбеца и с него синовната обич и мъка - „България на картата я няма - народът не съществува”.

С чувствата се променя и стихосложението. И стихът все повече се насища с художествено звучене и дълбока емоционалност.

Задкулисникът е сравнен с „прилеп безкрил”.Метафората „острите зъби на деня” се възприема сатирично оцветена, за да се стигне до финала на творбата, където ярките художествени епитети „лукаво и мишеподобно лице” е обобщаващо заключение на авторовото отношение към такива типове.

В „Кучета” драмата на учителя-клошар напомня за старогръцката епопея, която в наше време всъщност е „неепична”.

Виждайки своя народ „унил” на бесилото „по своя воля”, авторът в действителност разкрива истината как „скритата ръка…подръпва леко скритото въже”.

Една от най-ярките сатири в книгата е „Дракон”, където лирическият герой страда, че му е отнет „деня, хоризонта и хляба”. Хитро го побеждава „подлецът”, който му подготвя прикрита яма. Сатира и драма се преплитат чрез безспорната сила на едно талантливо перо - „който тук е живял, значи вече е чел със душата си „Ад”-а на Данте”.

Личността на автора се оглежда в цялата стихосбирка не само със своя талант, но и с богатата си обща култура и ерудиция, както и с още по-богатата си душевност, изпълнена и с потресаващ и затрогващ драматизъм, изразен чрез оригинална, колоритна художествена образност.

Колко разтърсваща е метафората, когато поетът се възприема като подводница, лежаща 30 години на дъното и бавно ръждясваща. И колко прекрасен е оцелелият у него мъж, „привикнал със своята „участ ужасна”, предизвикана от шепа негодници”. Оказва се, че човек може да е и по-твърд от човешката плът, окрилян от чудати думи като „родина” и „изкуство”.

Заслужава дълбок поклон такова човешко поведение при такава невероятна човешка драма, с такъв извисен човешки дух на творец, чието душевно терзание се превръща в нещо, което наричаме най-висша духовна ценност.

Когато говори за любимата жена, авторът използва сравнението, че двамата са като „дървета, слети в ураган”. Изтъква и силата на вярата, не позволяваща болката да зазида и любовта, и живота. Именно тази висока духовност и борбеност, тази дълбоко изстрадана участ покорява читателя!

„Биография” е вълнуваща елегия за съдбата на безработния интелектуалец, „забравен от всички, / в затънтено село, в рухнала страна, / дала някога Ботев”.

Нещо в тази човешка съдба ни напомня и за друг наш любим поет - Пеньо Пенев. Видна е и тук социалната насоченост на цялостното творчество на поета.

В поемата „Влад” е вплетено повелението, че „правдата ще се върне, както Бог се завръща. За историята това е „секунда от въздишки, за живота, непрестанна болка”. Но и сила на духа.

Нощите на Георги Ангелов са „под индиго”, но в същото време разкриват духовната мощ на човек и творец, осмислил по най-достоен начин своя живот. Посланието му е истинска духовна ценност, така осезаема в сентенцията:

„И без това са много / хаосът и мракът / и трябва да ги побеждаваме със воля всеки ден”.

По човешки и с много топлота звучат думите: „Но все пак няма в рая да пристъпим, ако не се превърнем във деца”. Не е ли това убедително доказателство за богата творческа душевност, в която се сливат сила, нежност, болка и топлота!

Поетът не обича „празните” лица на хората. Страда, че все още „земята е долина на сълзите”. Не може да заспи и на разсъмване.

Вярва, че справедливостта ще дойде и очаква светлината на „кротките предели”.

Иска му се да научи хората как да се живее „без омраза, без страх, без афект”.

И макар да счита, че е „смъртоносно беден”, той всъщност е „неизказано богат”.

Георги Ангелов със своите „Нощни приписки” се превръща в тръбач за извисена нравственост, жажда и стремеж към духовно съвършенство - особено нужна за подрастващите промисъл!