Димитър Симидов

Басня

Един известен наш писател,
и мой, и ваш добър приятел,
еднъж от Бога осенен -
(туй се не случва всеки ден!)
написал пълно с вдъхновение
лирикоромантично съчинение.
И тръгнал този наш писател
да търси - що? - книгоиздател,
разбира се, за да
му издаде труда
в разкошно илюстровано издание
за чест и назидание
на поколенията
от класовете и от отделенията.
Па ако може - туй ще му е кяр -
да му плати и малко хонорар.

Потропал тук, побутнал там
(У нас издателства с лопата да ги ринеш,
а от издатели не можеш да поминеш).
Но никъде, за ужас и за срам,
злочестият писател
не смогнал да открий издател
на свойта рожба сладкозвучна.

Един му казал: много скучна
е ваща книга, дорогой.
А друг отвърнал: друже мой,
не ща неща оригинални;
Драснете ми два-три романа
преводни, модни,
сензационни, даже криминални.
Това върви на днешния пазар…
Ще ги издам
и ще ви дам приличен хонорар…

Най-сетне след безброй митарства,
след много речи и коварства,
намерил нашият писател
един книгоиздател
да издаде труда му,
но само -
да не му плаща хонорар,
а като дар
да му даде 100 - 200 екземпляра,
да ги пласира лично на пазара.

Издателят издалъ труда,
вървяло всичко като по вода -
успехът бил наистина огромен.
Дори за спомен
с писателя се той фотографирал…

Ала след месец-два - фалирал.

Ще ме попитате: къде е тук морала
на тази моя басня пуста опустяла,
трагична и изпълнена с печал?
Моралът е, че… няма днес морал.
И че на този свят
не раждай се поет.

————

в. „Дума на българските писатели”, брой № 6, 02.1939 г.