Иван Кирилов

Ти, що превъзмогна неволи в живота
с перо и реч блага, с възторзи безчет,
ти, който разкъса на иго хомота
и пръсна вековния тягостен гнет -
книжовнико славен, вековете няма
да забравят нивга примера ти свят,
що топли сърцата, духът що обзема
със своя върховен, божествен завет.

Чрез тебе познахме, че и ний сме сила,
че и във нас свети пламъка свещен,
че и нас е майка със обич родила,
закърмила в нази ликът на свят блян.
Ти наша надежда и наш покровител,
звезда засияла в непрогледна нощ,
ще ни сочиш пътя към радост честита -
безсмъртната вяра в чудодейна мощ.

Ще помниме вечно подвига ти славен -
с перо да се бориш за род поруган,
в нов път да отправиш народа забравен,
път светъл, от тебе в неволи прозрян.
Книжовнико, нека те нищо не плаши,
по пътя те следваме с бодри лица -
все пак ний сме братя, чувстваме се наши,
готови да слеем и ум и сърца.

—————–

в. „Дума на българските писатели”, брой № 4, 29.04.1935 г.