КОЙТО НЯМА ПАМЕТ – НЯМА ПЪТ
На 28 километра от Силистра, в югоизточна посока по пътя за Варна, се намира село Кайнарджа. Името на селото е от турски произход и означава „извор”. Когато през 1942 г. се променят названията на селищата в Добруджа, името на село Кючук Кайнарджа по исторически причини се запазва като „Кайнарджа”. Защото тук е завършила една от руско-турските войни през XVIII век - Първата Екатеринина война (1768 - 1774 г.).
Войната се води от руската императрица Екатерина II и турските султани Мустафа III и Абдул Хамид I. Тя е обявена на 25 септември 1768 г. от Високата порта. Като повод е използван отказа на Русия да приеме турския ултиматум да изведе руски войски, намиращи се в Полша.
Военните действия траят 6 години и са на широк фронт - от Грузия и Кабарда до Южна Добруджа и Морея (Южна Гърция) и по море - Азовско, Черно, Бяло море и целия Средиземноморски архипелаг. Флотът се командва от граф Алексей Г.Орлов, а сухопътната армия - от генерал Пьотър А. Румянцев. От руска страна във войната участват две армии и една обединена ескадра от Балтийския флот. Активните военни действия започват през пролетта на 1769 година, когато руската Втора армия със съдействието на Донската флотилия овладява Азов и Таганрог, а частите на руската Първа армия, командвани от граф П. А. Румянцев, заемат столиците на Молдова и Влашко - Яш и Букурещ. На следващата 1770 г. частите на Първа армия нанасят сериозно поражение на противника при реките Ларга и Кагул и напълно овладяват Молдова и Влашко. Едновременно с това част от руската ескадра в Егейско море при Чешме напълно разбива и унищожава основните сили на османския флот. През третата военна кампания, в 1771 година, руската Втора армия напълно овладява Кримския полуостров.
Високата порта е принудена да започне мирни преговори с Русия. Преговорите се водят с прекъсвания от октомври 1772 до март 1773 г. във Фокшан и Букурещ, но се постига само временно примирие.
През пролетта на 1773 г. се възобновяват военните действия. Добруджа, поради стратегическото си положение, се превръща в арена на бойните действия. Частите на П. А. Румянцев настъпват в Североизточна България и я заемат. Руските войски овладяват крепостите Силистра и Тутракан, гр. Базарджик (дн. Добрич), Мангалия, крепостта Калиакра, градовете Каварна и Балчик. Стигат до крепостта Варна, а след това настъпват към гр. Нови Пазар и Провадия, които заемат в движение. Друга руска колона овладява Разград, а главните й сили блокират крепостите Русе и Шумен.
През юни 1773 г. голямо сражение се води и в с.Кючук Кайнарджа. В битката загива един от най-младите и талантливи генерали в руската армия, Ото фон Вайсман фон Вайсенщайн. Това е поводът за сключване в село Кючук Кайнарджа на мирния договор, известен в историята като Кючуккайнарджански.
След битката при с. Козлуджа (дн. Суворово, Варненско) османската страна е принудена да настоява за примирие. В с. Боюк Кайнарджа (дн. с.Светослав) пристига нейна делегация. Граф Пьотър Румянцев е упълномощен да организира преговори за мир, а не за примирие. В продължение на един месец от 17 юни до 21 юли 1774 г.се уточняват клаузите на бъдещия мирен договор. На 17.VІІ. се стига до уточняване на всички подробности. Мирният договор се изпраща в Шумен за съгласуване с великия везир Мусин - заде. Окончателно договорът е подписан от руска страна от генерал-фелдмаршал граф Пьотър А. Румянцев, а от турска страна - от великия везир Мусин-заде Мехмед паша.
Официалният текст на договора е италиански език. Граф Румянцев изпраща своя син Михаил Румянцев и майор Габарин до Санкт Петербург с известие за подписания мир. Събитието е отбелязано със 101 топовни изстрела от руската артилерия. Договорът е ратифициран на 13 януари 1775 г.
Така е сложен край на Руско-турската война от 1768 - 1774 г.Тя се оказва победоносна за Руската империя, което е отразено и в мирния договор, според който: Кримските татари са освободени от зависимостта на Турция; Договорът изравнява положението на руския посланик в Цариград с това на представителите на Австрия, Франция и Англия; Високата порта признава на руската владетелка титлата “руски император”; Русия получава територии в района на северното черноморско крайбрежие и право да строи крепости и да има гарнизони в новопридобитите земи; Според Договора Османската империя трябва да заплати на Русия контрибуции в размер на 4 500 000 златни рубли, издължавани на равни части в продължение на 3 години; На руския посланик е разрешено да построи църква в Цариград за православните, която да се намира под негова защита. В договора двете страни поемат задължението да се съобразяват с вероизповеданието на поданиците-християни и поданиците-мюсюлмани, намиращи се на територията на двете империи.
Кючуккайнарджанският мир е вплетен във всекидневието на хората от село Кайнарджа с построяването на Историческата чешма и създаването на исторически комплекс, където е съхранена паметта за събитието. Още в 1892 г. жителите на село Малка Кайнарджа съграждат с доброволен труд чешмата, поставяйки скромен надпис за делото си. „Този водосточник е направен от жителите на с. Малка Кайнарджа”. Чешмата се намира в подножието на хълм, наричан от местното население „Чешма баир”, на 0,5 км южно от центъра на с. Кайнарджа. В ново време тази чешма с енергията, която носи, е визитка на село Кайнарджа.
През 1942 година - две години след освобождението на Южна Добруджа от румънска окупация - по идея на професор Георги Генов ис усилията на кмета Александър Станев е изработена и поставена паметна плоча. Този факт е показателен за отношението на някои представители на тогавашната власт към Русия - въпреки че вече се води Втората световна война, в която България е съюзник на Германия.Паметната плоча съществува до днес. Тя е дело на скулптора Гурко Йосифов и напомня за лицата, подписали Кючуккайнарджанския мирен договор, както и член 7 от него, според който Русия поема задължението да покровителства християнските народи на Балканския полуостров.
Чешмата покорява с размерите си - неслучайно населението я нарича „Голямата чешма”. Тя има дължина 75 метра, фронт 67 метра и 42 корита. Но народът влага и преносен смисъл в това название - поради голямото събитие, случило се тук - краят на една война.
През 1968 г. местността „Голямата чешма” е обявена за историческо място, а по-късно, през 80-те г. на ХХ век придобива статут на архитектурен паметник на културата.
През 1974 г. започва да се оформя паркът „Историческа чешма” с площ 32 декара. Асфалтирани са улиците, водещи към парка. Направен е подход от балчишки камък от православния храм „Света Троица” към чешмата. Прави се канал. Благоустроява се парковата зона. По-късно е създадено парково осветление. При благоустрояването на парка вземат участие с безвъзмезден труд хората от Кайнарджа. През същата година се организира тържествено отбелязване на 200-та годишнина от подписването на Кючуккайнарджанския мир с международна научна конференция, проведена в гр. Силистра с участието на изследователя на договора Елена Дружинина. В Кайнарджа от 1994 г. се възобновява традицията да се организира честване на историческото събитие. От тогава на всеки пет години се организират тържества, съчетани с научни и художествени прояви. През 1999 г. е организирана научна сесия. Поставена е паметна плоча на Историческата чешма, а през 2004 г. - паметна плоча на черквата “Света Троица”. По повод 235-та годишнина от сключването на мирния договор със средства от Община Кайнарджа и дарения е издигнат паметник на императрица Екатерина Велика, изработен от скулптора Дилян Хубанов.
През 2013 г. се осъществява идеята паркът „Историческа чешма” да бъде не само кът за отдих на местното население, но и място, посещавано от туристи.Тогава тук е завършен строежът на Туристически посетителски център по Програмата за развитие на селските райони на Европейския съюз. Неговото тържествено освещаване става на 21 юни 2014 г., когато е открит и бюст-паметник на фелдмаршал Пьотър Румянцев, дело на скулптора Йордан Колев.
В Туристическия център се осъществява информационна дейност за културно-историческите и природните забележителности на Община Кайнарджа. В двете експозиционни зали посетителите се запознават с историята и живите фолклорни традиции в община Кайнарджа. Центърът е не само място за отдих и за посещение на туристи. Той е средище за научни и творчески прояви - конференции, изложби, представяне на книги, литературни четения. В Туристическия център бе извършвана и краеведска дейност, свързана с историята на Община Кайнарджа
Създадена е традиция в парка „Историческа чешма” всяка година да се провежда регионалният фолклорен събор „Край чешмата - под върбата”, който до 2024 г. има 22 издания.
На 2 юни 2015 г. със своя исторически комплекс Кайнарджа става част от Европейската мрежа „Места на мира”. Целта на Мрежата е да работи за възпитаване на хората в най-висшата ценност на човечеството - мирът.
На 26 октомври 2018 г. до историческата чешма в Кайнарджа с участието на потомци на българите, преселили се там през 1773 г. - година преди подписването на Кючуккайнарджански мирен договор - бе открита паметна плоча, изработена в с. Олшанка, Република Украйна.
На 21 юни 2024 година ще бъде проведена научна конференция “250 години Кючуккайнарджански мир”.
В днешния размирен свят едва ли някой може със сигурност да каже какъв е броят на войните, водени от човечеството. Историята ще продължава да ги изучава. Войната, завършила в неизвестното добруджанско село Кючук Кайнарджа, е една от тях. Но по-важно за нас е това да носим и предаваме като най-висша ценност идеята за мира. Защото мирът е свобода, съзидание, любов, разбирателство, творчество и прогрес. Добродетели, които най-добре и най-пълно изразяват същността на човека. А за да се научи да ги цени, той трябва да знае как са постигнати, да пази паметта за тях. Защото според лаконичния израз на поета Роберт Рождественски “Който няма памет - няма път”.
