Петър Ванчев

Той написа стих за Русия
и властта му челото дамгоса.
Ревна хор: „Каква простотия -
тук мисълта анти-руска е боса!”
Той прослави сатрапите руски:
Путин, Пушкин, Лавров, Достоевски…
С Окуджава запя „Вокзал белоруский”,
и се срещна с Онегин по „Невский”…
Той дух е свободен - страшно опасен,
че не мисли той като Вас.
И на Запад пределно, кошмарно е ясно,
че поетът е вреден за всички нас!
Заплаха е той за тази държава -
с дух на джудже-сателит.
Затуй във бита си закъсал е яко -
поетът враждебен - шейтан и чешит!
Той е жилав, твърдоглав като дъб ,
затуй и „дърво” го и „плевел” наричат.
О, Господи! - Той, той е толкова тъп,
и все подир вятъра тича…
Той трън е железен в петата,
а трън от желязо - боли!
Но мисъл една кънти ми в главата:
поетът враждебен не си ли ТИ?