КЪДЕ ОТИДЕ ЛЯТОТО
КЪДЕ ОТИДЕ ЛЯТОТО
Къде отиде лятото?
Довчера беше тук.
Ах, може би със ятото
отишло е на юг?
Дали не го засегнахме
със някоя игра?
Шосето се протегнало
през тихата гора.
Засипват листи дирите
и пътя към града.
И песни не извират днес
от птичите гнезда.
Ах, мило лято, где си ти?
При нас върни се пак!
А дядо попочесва се,
усмихнат под мустак:
- Не го търсете милото.
Засмейте се, деца!
На топло се е скрило то
в добрите ви сърца.
1965 г.
ПРОЛЕТ
Пекна слънце. Духна южен вятър.
Стече се в долчинката вода.
Долетяха отдалеч ятата,
кацнаха на старите гнезда.
Зеленеят първите тревички
близо до училищния праг.
Само морни детските шейнички
спят и чакат следващия сняг.
1970 г.
