СИНДРОМЪТ НА КОКОШКАТА
Български мистерии
Нещо странно става.
Познати споделят, че напоследък все по-често им се присънват сънища със сюжети от живота през …социализма.
- Сънувам аз, че пак като едно време имам работа, получавам заплата. Събуждам се и охкам, всичко е било сън, безработицата ми продължава, пощенската ми кутия всеки ден е пълна със съобщения за плащане на сметки, лепят ги и на външната врата на блока - разказва треперещ съседът Танев.
- Сънувам, че пак като някога отивам в работническия стол и напълвам таблата с чинии, първо, второ, трето, че и допълнително, че и безалкохолно, „Алтай” - споделя Хризантемов, от бившия завод за електроника, сега в него шият гащи на ишлеме за германците и сутиени за британките…
- Аз също от няколко месеца сънувам, че обядвам в заводския стол! - извика се и Карабаджаков. - Похапвах си до насита, но и пълнех канчетата с храна за вкъщи, за децата и за жената! И всичко това за стотинки. Кюфтета, пържоли, наденички, ядене на корем. Яж и вдигай производителността на труда!
- Аз вече не помня от колко време не съм кусал наденички. Ама наденички като наденички бяха едно време! Социалистическите наденички бяха с месо, а не с гемеота - споделя на пейката пред блока и пенсионерът Узунов, бивш заводски ударник на труда, два пъти седял в почетен президиум при отчитане на социалистическо съревнование.
Съседките, оказа се, че и те сънували напоследък социалистически сънища.
- Сънувам, че съм на море в почивната станция на промкомбината. Лежим с Първан, мъжа ми, на пясъка на плажа, печем се на слънцето и от време навреме се бухваме във водата ….И ни е едно хубаво, много хубаво - разказва Лили Панделиева, от петнайсетия етаж.
- А аз сънувам, че съм в санаториум на трудещите се селяни - денем ни обикалят доктори и сестри, правят ни разни масажи пун, а вечер - танци , културно-масови проявил Така по двадесетина дни… Връщаме се с нови сили за работа на полето … Първа бях в съревнованието между звеноводките! И ето пак като такава се сънувам сега, ама като се събудя, го удрям на плач, какво беше през социализма, хей, какво е сега през пустия му капитализъм… - разтреперана разказва баба Кичка, дошла на старини при дъщерята в града.
- А аз сънувам, че имам …зъби! - докладва полковникът от резерва Сержантски. - Сънувам, че ме боли горе вдясно някакъв кътник и със строева крачка право при зъболекаря! А той усмихнат ме посреща, слага ме на стола и ми решава бързо проблема. После оглежда с някакво огледалце и останалите зъби и казва кога да го посетя пак, за да ми направи някаква малка пломбичка. И всичко това - без да му дам и стотинка. На излизане от кабинета му виждам баба му носи цвете и се смее, широко показвайки 32 холивудски бели зъба от протезата, която й направил дентистът, пак без пари. Като се събудих, само дето не се гръмнах - изохка полковникът - в устата ми има само един зъб, ама клати се като правителствата ни и той…
- Е, и аз снощи сънувах социализма! Сънувах, че отивам да си платя тока, водата, парното, а касиерките весели, а не начумерени, ми искат стотинки, като през соца. И никой около мене не припада при плащане на сметките!… - споделя нощните си социалистически вълнения и домоуправителят Чапкънски.
Изслушвах изповедите на съседите, а ето че вече от седмици и аз не мога да се отърва от социалистически сънища. Докато сънувам - добре, ама като се събудя, и на мен ми идва да вия от реалността.
Затова отидох на лекар, на психиатър. Разказах му за проблема, а той се изкиска и каза, че не съм откачил, а просто и мен ме е хванала някаква епидемия.
Наричала се “Синдромът на кокошката”. Вече масово боледували хората от България, бившия СССР и Източна Европа. Само китайците, виетнамците и кубинците се оказали с имунитет.
- А защо се нарича “Синдромът на кокошката”? - попитах озадачен аз.
- Пълното име на синдрома е “Гладна кокошка просо сънува”. Е, вие вместо просо - социализъм сънувате. И ще сънувате, докато не се открие някакъв лек и срещу тази пандемия - тъжно поклати глава психиатърът и ме изпрати на вратата с пожелание за приятни сънища от социализма.
