СЛЕД ТОВА…
Една сутрин кафето ти ще остане неизпито на масата в кухнята и ще изстине край киселото мляко и филията с лютеница и майонеза…
Защото утрото освен че е по-мъдро от вечерта, понякога е и по-мъртво от нея… Такава е истината, такава е биологията в живота…
Вече са без значение името ти, фамилията, имотите, къщата, колата, заемите…
Няма значение дори неплатеният фиш за превишена скорост преди няколко години, както нямат значение неплатените сметки за ток, вода и парно, за телефон и телевизия.
Е, името ти и фамилията ще постоят няколко седмици на дървото отсреща пред блока, в който живя. Кучето някой друг ще разходи, то ще потъгува известно време за стопанина си, но и то ще свикне с новия…
Така е. Светът продължава своя дневен ред, колкото и това вече теб да не те интересува.
Не те интересува вече, че Данчо Ментата отново ще влезе в парламента за кой ли път и ще прави нови закони в коалиции и без коалиции, Бай Ганьо също отново ще се намърда в Народното събрание, а на Алеко Константинов няма да му стигнат гласове за един процент дори и отново няма да получи държавна субсидия…
Бойко и Герб ще продължат да дерибействат и водят битките, Промяната и Христо Иванов ще продължат да пият мазно кафе с мазна турска баклава и да перат онова, което още е останало за изпиране…
Христо Ботев ще се опита да събере нова чета от градинари и да освободи България от недъзите й, но в четата ще се окажат по един-двама от всички Българии - Червена, Синя, Солидарна, Неутрална, Велика, Нова, Стабилна, Зелена, на Розата, на СДС, на ДПС, на Възраждане, на хазарта и престъпниците, на инструментите на Бога, на консерваторите, които искат да са номер едно, но едва ще получат един процент за субсидия примерно…
Сутрин е. Не те интересуват вече новините, нито прогнозите на социолозите, не те вълнуват новите хиляда милионери за една година, нито работещите бедни, енергийно бедните, нито онези над петстотин хиляди сънародници под прага на бедността…
Няма как да си спомниш и стиха на Дебелянов „Мъртвият не ни е вече враг”, нито е немил-недраг по нашите географски ширини.
Картата ти за градския транспорт още не е изтекла, но какво от това? Вече не те интересува дори швейцарското правило, по което на първи юли щеше да получиш още някой лев към пенсията си… И за какво ли са ти?
Някой друг те изкъпа, облече, леко те гримира и постави в леглото за отвъдното, от където връщане няма, каквото и да обясняват приживе за живота след смъртта…
А аутопсията може и да не покаже от какво си умрял, но поне ще разберат от какво си живял през Прехода и демокрацията…