Дора Габе

Расла е на хълма
с клонища бодливи,
крила е гнездата
на соколи диви.

Духат денонощно
ветрове студени,
в клоните се крият
круши зачервени.

Хладна, късна есен
морен пътник мина,
спря, откъсна круша
хапна и отмина.

Птиче изгладняло
кацна на дървото,
дълъг път пътува,
спи му се горкото!

И поспа, отдъхна,
рано „сбогом” рече,
крушата го гледа
как лети далече.

И си мисли: „Уж съм
грозна и бодлива,
а при мен за крушки
всеки се отбива.”

——————–

в. „Барабанче”, брой № 19, 11.10.1938 г.