Живко Сотиров

*
Тръгна по „каналния ред”… И стигна до помийната яма.

*
Политици. Същества, на които и малкият мозък им е много.

*
Той е с „железни принципи”. Значи - окован.

*
„Пенчо, бре - чети. Пенчо не чете!” Пенчо пише.

*
„Хлябът отваря всяка уста”. Тлъстилият кокал я затваря.

*
Внимавайте! Тия, които се мотаят в краката ви, ще ви спънат.

*
И ръкоплясканията могат да бъдат фалшиви.

*
Пилетата се броят наесен, пенсионерите - напролет.

*
Не по гърбицата се съди за старостта на камилата.

*
В меда се улавят най-дребните крадци - мухите.

*
Някои гнили пънове също светят.

*
„Важна клечка” - ни листо на нея, ни плод.

*
Прахолякът се покая, пръсълзи се даже… И стана кал.

*
Въгленът изгасне ли - почва да очерня.

*
Когато се юрне пороят на промените, най-напред, най-отгоре изплуват боклуците! И обират каймака.

*
Не една гъска претендира, че „крилатите мисли” се дължат на нейното перо.

*
Рибе събрание - единодушно мълчание.

*
Някои „ветрове на промените” само пушилка вдигат.

*
Не стоиш над мене, надменен!

*
На голия му е най-широко около врата.

*
На едни старостта носи мъдрост, на други - склероза.

*
Макар и „покорен”, върхът си остава връх.

*
Докога в „челните редици” все „нискочели”?

*
Защо се сърдиш, че ти „цвъка на глвата”? Нали ти го качи на по-горния клон?

*
Убеди ли се: на дърво, на което има гнездо, гъсеници няма?

*
За да живееш нашироко, трябва да си нависоко.

*
Колкото по-тежък наниз жълтици турят на врата ти, толкова по-ниско ще наведеш глава.

*
Качиха се на главите ни - и се издигнаха.

*
Вървях все из „правия път” - и все крив.

*
И в орекстъра е така: големият, тъпана, го удрят с една пръчка; малките, барабаните - с две.

*
Да твориш хумор за политика и политици е все едно да отглеждаш еднодневки.

*
Присъдите над орлите се подписват с гъши пера.

*
И прожектор да дадат на къртицата, тя пак ще работи „слепешката”.

*
Лесно се гощава гладен. Трудно - ояден.

*
Що за вежливост е тая; да изписваш очи на безочливите?

*
Най-неразумно щедър е гузният.

*
Трудът е превърнал маймуната в човек. Политиката превръща човека в маймуна.

*
Мръсникът излиза от водата мокър, не чист.

*
Българинът е като камбаната - трябва да го удариш, за да запее.

*
В ситото можеш да носиш само трици.

*
Ако с пълна уста още искаш - ще се задавиш!

*
Защо все „опъваме каиша”, а не се „опъваме”?

*
Виждате ли - „главата му пламнала”, „под краката му гори”, а те му „подливат вода”?