МАМА
Още си ме люшкала,
още си ме гушкала
в топлата си пазва,
още не съм знаел
нищо да приказвам,
а съм казвал само
думичката „мама”.
Ден след ден минаваха,
дрешки окъсяваха,
станах ученик.
Аз не ще забравя
онзи чуден миг -
свел над листа рамо,
как написах „мамо”.
Минат ли годините,
ще изпратиш син и ти
на далечен път.
Ала всички пътища
ще ме доведат
пак до твойто рамо
да прошепна „мамо”!
1961 г.
