ВЪЗТОРГ
Не е лудата пролет и не са това водите отприщени,
гдето идват на пролет, гдето бликат и всичко рушат.
Казваш - лудата младост е лудешки кръвта ми запалила
и затова тъй живея, и затова като пламък горя.
Не е кудата младост - това е нещо в мене израснало
и някаква орис, това възторжено, жадно сърце.
Всеки има съдбата си, всеки сам разпилява живота си,
всеки тича след нещо със протегнати, празни ръце.
Ти ли мене ще спираш? Аз обичам живота и хората
и изгарям във обич с тия гладни и човешки очи.
Аз ще мина с песен, че е дар тук животът ни - краткия,
минавай честен и влюбен - дай и вземи, и падни!
Това е само възторг да жадуваш и чакаш за хубаво,
и, повярвал, да гониш тоя слънчев и шеметен зов:
- има сбъднати радости, е в борбата ще влезеш бунтовнишки
да се бориш за хляба си и за чудната човешка любов.
Не е лудата пролет и не са това водите избликнали,
това е многото жажда - моога ли с нея да спра?
- Аз ще гоня далечното, топлото, нашето щастие,
може вятър да гоня, но с възторга ще мина в света.
——————
в. „Светлоструй”, г. 12, бр. 7, 20, 12. 1939 г.
