HА ХР. БОТЕВ
Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели
от плещите си в името на свободата.
Ето тъмното, мракобесно насилие,
ето робството с своя тежък ярем,
ето черепите строени в могили
и жестокото Чингиз-хановско време.
Его мрачните, непрогледни зандани
и веригите впити в голата кост;
ето жертвите в черни кърви удавен,
от които трепери в ужас окото.
Ето дръзките и възстанали маси, -
туй е смелият и пробуден народ
сред нестихващи бури бързо израстнал
и от своите верни синове воден.
Смел народ, закален в борби страховити,
който бронята робска с трясък разби;
жив народ в порой устремен като вихър
който движи и сътворява събития!
Спря ли нейде уплашен твоя дух крепък
и позна ли непоправима беда?
Не! - ти в всеки пожар се впущаш със преданост
върху мощни криле понел свободата.
И тя през вековете с блясък ще свети,
че безбройни са тези буйни глави
дали клетва да се простят с раменете си
на щастлив живот тържеството да видят!
———-
сп. „Родопска мисъл”, г. 9, кн. 2, март, 1941 г.
