Иван Енчев

Приказка за момченца и момиченца

1. В ЛЯТНАТА ВЕЧЕР

Отдавна се беше мръкнало. Право в прозореца на петгодишния Петьо надничаше Луната със своето ярко пълнолуние. Приличаше му на разцъфнала слънчогледова пита. Около нея се извиваше широко светло колело. По-нататък навсякъде се простираше безкрайна небесна поляна.

„Там проблясват веселите очички на безброй жълти минзухари! Светлеят като огромен небесен букет!” - удивяваше се момченцето на красивата нощна картина.

Отнякъде звучеше приятна мелодия. Тя много приличаше на „Малка нощна музика” от Моцарт. Петьо се въртеше в леглото си вече повече от час. Не можеше да заспи. Пак си измисляше всевъзможни приключения. Тях неговият баща на шега често пъти ги наричаше детинщини, пък майка му им казваше ПЕТЬОВЩИНИ.

Недалече от прозореца на Петьовата стая се извисяваше Старата липа. През деня той понякога се щураше из нейния клонак като волно врабче и си припяваше какви ли не песнички. Повечето от тях съчиняваше в момента на пеенето.

И тази лятна вечер в началото на месец юни, както през много други звездни вечери, малкият палавник мечтаеше да полети в небесните висини. Беше си наумил, че някъде в Космоса има звезда с жива вода. Щом пиеш от нея - изведнъж порастваш голям!

Неусетно в ушите на Петьо зазвуча тихият нежен глас на неговата майка. Тя не беше в стаята, но сякаш му повтаряше една много позната приспивна песен, както, когато той беше още по-малък.
И ето че момченцето заспа…

В съня на Петьо прозвъннаха хиляди златни звънчета. Не бяха метални звънчета, а листата на Старата липа, които се полюшваха от нощния ветрец. Луната започна да примигва като далечно жълто око на висок уличен светофар. Тя изведнъж стана зелена! Петьо се изуми от изненада. Извика радостно:

- Ура! Зелена луна! Небесният светофар ми дава зелена улица! Вече мога да полетя към Космоса! Урааа!

Откъм Зелената луна из небесата се стрелкаше надолу светъл зелен лъч. Неговата струя приличаше на вълшебна пътека, проточена от много силен прожектор.

Петьо се втурна към един малък звездолет „Балкан”, който беше паркиран на кварталната детска площадка. Бързаше да се понесе по вълшебния лъч към звездите. Спъна се в нещо тъпо като полицейска каска. Погледна го, подскачайки на куц крак. Кресна с възмущение:

- Ох! Костенурка! Мразя ги! Всички костенурки хем не могат да летят, хем пречат на другите да полетят.
- Недей тъй, момченце, недей! - изрече бавно старата Костенурка. - Който много бърза, рано остарява.

Отминаващият Петьо подвикна:
- Нямам нито секунда време за спор с костенурки. Следвам моята Голяма мечта веднага да стана голям!

След още няколко бързи крачки Петьо пристигна при звездолета. Настани се бързешката на пилотската седалка. Запали бързо двигателите.
Луната беше все така зелена! Откъм нея все така продължаваше да свети вълшебният лъч. Той сочеше най-правия път към космичните висини.

Петьо полетя към звездното небе с радостен възглас:
- Вече ще намеря звездна жива вода! Изведнъж ще порасна голям! По-голям от всички големи на Земята! Ех, колко хубаво ще бъде!

Звездолетът летеше към далечните звезди. Петьо заповяда сам на себе си:
- Курс към Вечерницата! Там сигурно има звездна жива вода! Пълен напред! Втора космическа скорост!
И Петьо запя една песничка, която сам си съчиняваше в движение:

Трам-та-там, трам-та-там,
скоро аз ще съм голям!
Трам-та-там, трам-та-там,
живата вода е там!
Трам-та-там, трам-та-там,
знам къде е скрита тя!
Трам-та-там, трам-та-там,
все към нея аз летя!

Срещу Петьо връхлетя Вятърът. Закрещя право в ушите му:

- Спри! Върни се назад! Върни се на завет! Няма да намериш никъде звездна жива вода. Виж колко си далече от Зззземятааа.

Петьо отвърна с всички сили:
- Махни се от пътя ми, господин Ветре! Искам да стана голям!
- Ти си най-глупавото момченце! - рече Вятърът с писклив глас. - Няма нищо на света по-бързо от детството. Остани си още детенце! Детеееенцееее!

- Не! - кресна сърдито Петьо. Пак се устреми към непознатите далечини.
Луната все тъй блестеше пред неговия поглед. Зеленият вълшебен лъч от небесата вдъхваше смелост на малкия космонавт.

Той отново запя своята песничка:

Трам-та-там, трам-та-там,
скоро аз ще съм голям!
Трам-та-там, трам-та-там,
моята мечта е там!..

Петьо летеше, летеше напред със своя звездолет.

Право срещу него се изпречи леденият Дъжд. Връхлетя го с хиляди безмилостни капки. Те бяха по-свирепи и от разсърдени пчели:
- Назад! - изкрещя Дъждът. - Върни се на сухата Земя! Никъде няма да намериш звездна жива вода!

- Не! - отвърна твърдо Петьо. - Аз съм решил да порасна изведнъж!
- Върни се вкъщи, момченце! - настояваше свирепо Дъждът. - Няма нищо по-приятно от това да си на сухо и на топло!

Петьо се сепна. Обърна се назад. Но веднага се съвзе от своето кратко съмнение. Извика ядосано:
- Махни се от пътя ми, господин Дъжде!
- Ще съжаляваш, момченце! - изрече дрезгаво Дъждът. - Ще съжаляваш, че не си послушал моя съвет, но ще бъде късно. Много къснооо!

- Бързам - викна Петьо. - Нямам време за празни приказки. Не се страхувам от никакви заплахи!
Петьо си спомни приказката на своя дядо: „Летният дъжд е бързолетен. Както идва, тъй си отива.” Продължи да лети. Не спираше. Изведнъж в ушите му изкрещя с продран глас една свирепа Светкавица с дълги остри нокти:

- Тряяясссс! Момченце, къде си хукнало посред нощ?! Върни се в леглото си! Върни се! Ще те опържа на кебапче за закуска на облаците!

- Не! - отвърна твърдо Петьо. - Аз няма да се върна назад. До сутринта ще намеря звездна жива вода!
- Глуууупчо! - присмя се Друга светкавица. - Пътят на откривателите е стръмен и жесток! Скоро ще умреш от самота!

- Не! - кресна още по-уверено Петьо. - Аз съм силен, защото летя към моята красива мечта!
- Грррръм! - изтрещя Трета светкавица с още по-дълги нокти.

- Ако спра насред пътя си, никога няма да порасна голям - кресна Петьо.
Побърза да затвори още по-добре люка на своя звездолет „Балкан”. Острите нокти на Светкавиците само се плъзгаха по челото на Петьовия звездолет. Те скоро останаха зад него назад в далечината.

2. СРЕЩА С ВЕЧЕРНИЦАТА

Петьо летеше и пееше, летеше и пееше. Ето че достигна при Вечерницата. Поздрави я зарадвано:
- Добър вечер, госпожо Вечернице!

- Добра да е, момченце! - отвърна изненадано Вечерницата. - Накъде си се запътило посред нощ?
- Идвам право при тебе! Дай ми малко звездна жива вода!

- Защо ти е?
- Щом пия от нея, изведнъж ще стана голям! - подвикна Петьо с гордо вдигната брадичка.
- Хе-хе-хе! Глупаво момченце! Остани си все така малко! Няма нищо по-красиво от детинството! - рече Вечерницата добродушно и наставнически с гласа на Петьовата баба Иванка.

- Не! Ти ме лъжеш! - заяви твърдо Петьо. - Моля ти се. Дай ми само една шепа звездна вода.
- Чуй, упорито момченце! Аз не съм Вечерница, а планетата Венера. Запомни добре: Ве-не-ра! Аз съм най-красивата планета в Слънчевата система, но нямам жива вода.

- Така ли?
Петьо се учуди толкова разочаровано, че Вечерницата го съжали:
- Ще ти посоча къде може да има, ако ти ми кажеш едно стихотворение за труда и за…
- Как? - Петьо прекъсна Вечерницата съвсем неучтиво. - Аз не зная такова стихотворение. Труд, значи сутрин да изпивам една чаша мляко до капка. После да изям цяла филия хляб, намазана с мед и масло.

- Ти на яденето ли му викаш труд? - учуди се Вечерницата на Петьовите приказки.
- Да. Аз не знам нищо по-трудно за малките деца от яденето?! На обяд трябва да опразня цяла чиния с ядене, след обед - друга, вечерта - пак!
- Не, момченце! Няма да ти покажа пътя за живата вода. Ти си мързеливец.

- Ти пък си най-лошата звезда в цялата Вселена! - кресна ядосано Петьо. - Ще продължа напред и без твоята помощ. Непременно ще намеря звездна жива вода!
Петьо отново ускори двигателите на своя звездолет. Устреми го към още по-далечните космични простори.

- Курс към Ралицата! - заповяда си малкият космонавт като най-смелия командир на космически кораб. Пак си запя своята весела песничка:

Трам-та-там, трам-та-там,
скоро аз ще съм голям!
Трам-та-там, трам-та-там,
живата вода е там!
Знам, знам: тя е там.Знам!
Моята мечта е там!
Трам-та-там, трам-та-там,
скоро аз ще съм голям!

3. СРЕЩА С РАЛИЦАТА

Най-сетне звездолетът на Петьо достигна съзвездието Ралица.
Той укроти корабните двигатели и поздрави учтиво първата звезда пред себе си:
- Добър вечер, госпожо Ралице!

- Добър вечер, момченце! - отвърна съвсем изненадано Ралицата.
Петьо побърза да запита нетърпеливо:
- Кажи ми, госпожо Ралице, имаш ли звездна жива вода?

Ралицата кресна разсърдено със своите седем гърла:
- Аз не съм ти никаква Ралица! Аз съм съзвездието Орион! Как смееш тъй да ме обиждаш ти, земно човеченце?! Защо ме наричаш като някакъв земеделски инструмент?!

Петьо отвърна засрамено:
- Извинявайте, господин Орион. Не знаех, че сте цяла скупщина като някоя мъничка политическа партия. Моята баба все ви нарича Ралица.

- Прощавам ти невежеството. Ти си малко момченце. Ако беше голям човек, никога нямаше да ти простя. Аз нямам нито капчица жива вода, но знам къде има един целебен извор.
- Покажете ми го по-бързо, Ваше Високо Съзвездие. Много Ви моля - настоя Петьо съвсем учтиво и официално като към някоя кралска особа от най-старите приказки.

Ралицата рече снизходително:
- Добре, щураво момченце. Ще ти покажа пътя. Но само, ако ми изпееш една песен за саможертвата.
Петьо се втрещи. Запита наивно:
- Какво означава думата саможертва? Нещо за ядене ли е?

Ралицата се учуди много на Петьовата наивност:
- Ти наистина ли не знаеш такава проста работа?! Саможертва значи, ти да загинеш, за да спасиш мене. Още в този миг, ако се налага!..
Петьо се слиса. От изумление не повярва на ушите си. Рече:
- Ако аз загина за тебе, кой ще намери звездна жива вода вместо мене? Не! Не мога да загина за тебе точно сега. Аз съм съвсем близо до моята най-голяма мечта.

- Щом не можеш да се жертваш за другите, ти си егоист - разсърди се Ралицата. - Прав ти път!
- Моля ти се, господин Орион, аз не исках да те обидя - изрече по детински Петьо. Едва сдържаше сълзите в очите си.

- Разбрах, разбрах. Ти си упорито детенце. Ще ти покажа пътя - каза Ралицата разнежено. - Ще летиш все направо, после ще завиеш наляво, после отново направо и след това надясно! Точно там ще спреш при една непозната звезда. Тя сигурно има жива вода, защото е по-млада от мене и по-бързо обикаля по другите места на небето.

- Благодаря! - рече зарадвано Петьо. Втурна се отново напред със своя звездолет към загадъчната непозната звезда.
Пред него продължаваше да свети вълшебният зелен лъч като широка пътека от ярка светлина.

Петьо се разтревожи. „Вече сигурно минава полунощ! - помисли си той. - Всеки миг трябва да намеря живата вода, за да имам достатъчно време да се завърна на Земята преди разсъмването. Когато се разсъмне, няма да мога да виждам ясно вълшебния лъч, който е запален от Зелената луна. Изчезне ли моят ориентир, ще се загубя из Космоса.

Желанието на Петьо беше толкова голямо, че той без никакво колебание продължи напред своето космическо пътешествие.
Отново се устреми напред със своя послушен звездолет. И пак запя една нова песен. И нея си съчиняваше ей тъй, за кураж:

Все летя, летя напред -
не признавам дъжд и лед!
Аз съм истински герой -
не признавам студ и зной!
Хей, Лунице, хей, звезди,
хей, далечни висоти!
Няма други като мен!
Няма никой като мен!

4. СРЕЩА С „КОСМОС 1010″

Петьо изведнъж се озова пред една непозната звезда.
- О, това е земен изкуствен спътник на Земята! - възхити се той. - Ето, на корпуса му пише „Космос 1010″.

Малкият космонавт успокои двигателите на своя звездолет и подвикна на изкуствения спътник на Земята:
- Здравей, „Космос 1010″. Ти като бродиш по космичните простори, знаеш ли къде има звездна жива вода?

- Здравей, мило братче! Радвам се да срещна гост от Земята! - рече весело с металния си компютърен тембър „Космос 1010″. Всичките му антени започнаха да се въртят като големи очи на огромен земен охлюв.
- Да. Аз идвам от нашата Земя и бързам да намеря звездна жива вода - отвърна Петьо нетърпеливо.

- А защо ти трябва такава вълшебна вода? - запита любопитно „Космос 1010″. - Ти да не си някакъв герой от детска приказка?
- Не, не! Много повече! Аз съм истинско живо момче! Искам да пия звездна жива вода, за да стана голям мъж изведнъж - поясни с писклив глас Петьо с още по-стремително нетърпение.

- Браво! - каза бавно с металния си тембър „Космос 1010″. - Това е добре, но има една важна подробност. Да си голям човек е голямо задължение!
- Я не ме бави с твоите програмирани конструкторски приказки! Ще ми посочиш ли правия път, или не? - сопна се Петьо и бръмна с двигателите на своя звездолет.

„Космос 1010″ го погледна снизходително:
- Щом настояваш толкова много, ще ти посоча един прав път. Но първо настоявам да чуя от тебе едно стихотворение за най-главните знаци за движение по земните улици и пътища.

- Не знам цяло такова стихотворение! Най-важният пътен знак е зеленият светофар!
- Защо мислиш така? - запита „Космос 1010″ с едва сдържана насмешка. - Зеленото е цветът на детинството.

Петьо сякаш не го чу. Поясни с вдъхновение:
- Зеленият светофар ти дава пълно предимство за движение! Ето, виж Луната! Тя е моят небесен светофар. Когато е жълта като цъфнал слънчоглед, означава: Внимание! Но сега е зелена и разрешава Пълен напред!

- Колко си наивно, момченце! Най-важен е червеният светофар. Той те задължава да се заковеш на пътя си пред него. - Гласът на „Космос 1010″ пак прозвуча мъдро като наставленията на Петьовата баба Иванка.
- Така ли? - съвсем се изненада Петьо.

- Така, я! Който знае кога, къде и как да спре, непременно ще стигне там, закъдето се е запътил - отвърна назидателно „Космос 1010″.
- Аз не мога да се спра! Ако си добър спътник на Земята, покажи ми най-прекия път към звездната жива вода! - настоя Петьо с отегчение.

- Ти си най-смелото момченце, което може да се роди на Земята. Тръгвай направо! Дръж курс все на север! - рече заповедно „Космос 1010″ и запита: - Забелязваш ли натам една по-светла звездица?
- Виждам я! - подвикна Петьо радостно.

- Тя се нарича Полярната звезда и се намира точно на опашката на съзвездието Малка мечка… - поясни „Космос 1010″.
- Бързам! - извика момчето и не дочака повече обяснения.

Петьо втурна неудържимо своя звездолет. Все още беше твърде далече от Малката мечка. Вълшебният лъч му показваше правия път, но той тъй и не достигаше до нея…

Тъмнината притисна клепачите на Петьо с тежки пръсти. Доспа му се страшно много. Той не се предаваше, пък тя беше неумолима:
- Къде се тръгнало сам-самичко, момченце? - запита сънено Тъмнината. - Ще се изгубиш в тази безкрайна звездна далечина!

- Не! - отвърна твърдо Петьо. - Аз имам голяма мечта! Ще намеря звездна жива вода! Ще пия от нея и изведнъж ще порасна голям!
- Глупаво момченце! - изсмя се злобно Тъмнината. - Ти си само една прашинка в окото на голямата Вселена.

- Махни се от пътя ми! - изкрещя сърдито Петьо. Усили още повече двигателите на своя послушен звездолет…

5. СРЕЩА С МАЛКАТА МЕЧКА

Наоколо беше тъмно. Беше страшно. Беше студено. Петьо летеше все напред и напред. И ето че пред погледа му блеснаха седемте звезди на Малката мечка. Той спря кораба си точно пред съзвездието и поздрави:
- Добър вечер, госпожо Малка мечка! Аз идвам от Земята. Моля ти се, дай ми само една шепа звездна жива вода.

- Аз нямам никаква жива вода. Не мога да ти дам, малко момченце - отвърна изненадано Малката мечка. Тя за пръв път през вечния си живот виждаше живо земно създание.
- А знаеш ли къде има? - запита Петьо съвсем натъжено.

Той вече започна да се отчайва, ала не се предаваше.
- Ще ти кажа - рече Малката мечка добродушно. - Ще ти кажа, ако ми изпееш една хубава земна песен. Ама най-хубавата, която знаеш!
- Веднага започвам! - подвикна Петьо и запя своята песничка:

Трам-та-там, трам-та-там,
скоро аз ще съм голям!
Трам-та-там, трам-та-там,
живата вода е там!

Трам-та-там, трам-та-там,
знам къде е скрита тя!
Трам-та-там, трам-та-там,
все към нея аз летя!..

Докато Петьо пееше, с него запя като ехо със своите седем гърла и Малката мечка. Щом свърши песента, тя му рече:
- Бързай, момченце! Пътят е съвсем лесен. Ще летиш все нататък и все на нататък. Така ще стигнеш до Голямата мечка. Тя е моята най-известна сестра. Ако има звездна жива вода, тя ще ти даде няколко капки.

- Само няколко капки? - изненада се Петьо.
- И толкова ти стигат, момченце! - каза успокояващо Малката мечка. - Понякога и най-малката капка може да свърши най-голямата работа!

- Благодаря - рече Петьо зарадвано и веднага подкара своя звездолет напред. Летеше, летеше. Но все не успяваше да стигне до Голямата мечка. А вече беше започнало да се разсъмва.

„Ето, тук-там звездите започнаха да гаснат една по една - каза си шепнешком Петьо. - Добре, че те са по-слабите. Силните звезди винаги светят по-ярко от другите. А зелената луна продължава да ми кима окуражително.”

Петьо съзря пред своя звездолет някакво тъмно петно като космическа дупка. То го обгърна отвсякъде. Той за миг си помисли, че ще загуби верния път към своята мечта. Нищо не виждаше пред себе си. Внезапно дочу един пеещ хриплив глас:

Аз страхът съм - злият Страх!
Ето че и теб съзрях! -
Верен път не ще намериш
и навеки ще трепериш.
Аз страхът съм - злият Страх!
Твойта болчица разбрах. -
Сам в небесните пространства
ще останеш ти да странстваш.

Петьо нищо не виждаше покрай себе си. Черното петно продължи да го плаши със своята страшна песен:

Аз страхът съм - твоят Страх!
Ей сега ще станеш прах! -
Сред космичните простори
ще те схрускат метеори.
Аз страхът съм - твоят Страх!..

Петьо се изплаши много. Зъбите му започнаха да тракат и от студ, и от страх. Помисли си: „Вече цяла нощ пътувам. И звездите ме лъжат като големите хора. Сигурно никъде няма звездна жива вода.”

Изведнъж бързият звездолет проби космическото Черно петно на страха. Пред Петьо се проясни. Той отново видя светлия лъч от Зелената луна и си подвикна твърдо:
- Има! Има жива вода! Докато съм жив, все ще я търся! Непременно ще я намеря някъде! Аз трябва да порасна по-бързо!

Черното петно отново го връхлетя. Петьо отново ослепя за всичко пред себе си.
- Скоро ще се разсъмне - изкрещя Черното петно. - Ти ще загубиш правия път.
Черното петно продължи песента си с още по-хриптящ глас като развихрен брадат рокаджия:

Аз страхът съм - твоят Страх!
Теб отново пак сковах! -
Верен път не ще намериш
и навеки ще трепериш.

Петьо се усъмни още повече: „Може и да е тъй. Вече съвсем скоро ще се разсъмне и Зелената луна ще избледнее.”

Звездолетът на Петьо летеше на автопилот и отново проби Черното петно. Петьо се укори сам с една от поуките на своя дядо Янко: „Няма нищо по-глупаво от съмнението в себе си по средата на избрания път.” Той кресна яростно:
- Махни се, Черно петно! Знам, че си само една космическа бездна и нищо повече. Аз ще намеря жива вода!

- Ти пък си един дребен бърборко! - изхриптя Черното петно. - Ще загинеш! Неизбежно ще загинеш!
- Нее! - имитира го проточено Петьо.
Той вече съзря на хоризонта очертанията на Голямата мечка и се окуражи:
- Ура! Аз успях!..

6. СРЕЩА С ГОЛЯМАТА МЕЧКА

Петьо укроти своя звездолет при Голямата мечка. Дори не я поздрави. Запита с разтуптяно сърце:
- Госпожо Голяма мечка, кажи ми имаш ли извор за жива вода?
- Имам - изръмжа надменно Голямата мечка със своите седем гърла. - Аз имам всичко!

- Ще ми дадеш ли една шепичка жива вода? - запита нетърпеливо Петьо. - Щом я изпия, изведнъж ще стана голям!
- Значи искаш да станеш по-голям от мене?! Няма да ти дам. Нито капка! - изръмжа още по-надменно Голямата мечка. Показваше самочувствие на вселенски господар на Небесата.

- Защо? - каза Петьо с възмущение.
- Защото е безценна - пак изръмжа още по-гръмогласно с всичките свои гърла като мъжка хорова група Голямата мечка. Имаше наглостта на още по-голям господар на Небесата.

- Но аз ти искам съвсем, съвсем малко - примоли се отново Петьо.
- А какво можеш да ми дадеш ти в замяна? Ти си само едно нищо и никакво земно животинче на две крачета. Аз владея Слънчевата система! Ха-ха-ха-аа!
- Ще ти изпея една моя песничка - каза Петьо, решен на всичко.
Сега това беше единственото му най-ценно нещо, което можеше да предложи по пътя си към голямата цел.

- Е, хайде от мен да мине! Пей, да те чуя що за песнопоец си - съгласи се с насмешка Голямата мечка.
Тя нямаше намерение да търси никаква жива вода. Беше решила да се позабавлява с наивното си земно гостенче. Петьо не подозираше нейната подла игра. Запя с треперещ от вълнение гласец:

Трам-та-там, трам-та-там,
имам от звездите знак.
Трам-та-там, трам-та-там,
аз ще съм голям и як!
Трам-та-там, знам го знам!
Трам-та-там…

- Ха-ха-хаа! - разсмя се нахално Голямата мечка. Прекъсна Петьо преди да довърши песента си. - Ти на това песен ли му викаш? Това е само едно детинско бърборене и нищо повече.

- Тогава вземи ми всичко, каквото си пожелаеш, но ми дай поне една капчица звездна жива вода - отново се примоли Петьо като отчаян градски просяк.
Той виждаше как вече все по-малко звезди оставаха да светят по небето. Добре че вълшебният лъч откъм Зелената луна продължаваше да сочи обратния път към родната Земя.

Голямата мечка ревна високомерно:
- Едничкото нещо, което мога да си взема от тебе, е твоята тъничка ризка. За да не е съвсем без нищо моята услуга.

- Вземи я! Веднага я вземай! - зарадва се Петьо. Започна да съблича ризата си с разтреперани ръце.
Голямата мечка се ухили подигравателно:
- Ха-ха-ха! Чудаче! За какво ми е на мене твоята детска ризка?! Нали ще стана за смях на цялата Слънчева система, ако се напъна да я облека.

Петьо кресна отчаяно, ала решително:
- Ти си най-жестоката от всички мечки по света! За последен път те питам: Ще ми дадеш ли поне глътка звездна жива вода?

Голямата мечка ревна още по-високомерно:
- Ще ти дам, само ако ми подариш своя звездолет.
- Добре. Съгласен съм - рече Петьо зарадвано, без да се замисли.

Голямата мечка го предупреди:
- Но ти вече няма как да се завърнеш на родната си Земя.
- Най-важното е, че ще стана голям! - заяви смело Петьо.

Голямата мечка му се присмя:
- Ха-ха-ха! Глупаче! Защо държиш на всяка цена да пораснеш голям?
Петьо отвърна скорострелно:
- Не искам да ям, когато не съм гладен. Не искам да спя, когато не ми се спи. Не искам да се разхождам под час. Не искам да уча трудни уроци, които не са ми интересни…

- Ха-ха-ха, дървен философ! - Голямата мечка отново прекъсна откровението на Петьо. - Само големият е свободен. Само големият може да прави всичко, каквото си пожелае.
Петьо извика още по-нетърпеливо и решително, за да убеди Голямата мечка:
- Хайде, нали получи моя звездолет?! Искам само една капчица звездна жива вода!

- Ха-ха-ха! Безумец! Аз нямам никаква жива вода. Нито звездна, нито земна. Това са само твои детински измишльотини. Ха-ха-ха - изръмжа Голямата мечка все тъй назидателно.

Точно в този миг отнякъде се разнесе кънтяща космическа музика. Пееха в хор всичките звезди, които все още бяха останали по небесата. Петьо започна да разбира думите на песента:

Не бързай, дете замечтано!
Не бързай да ставаш голямо!
Ти нямаш богатство по-светло
от твоето истинско детство.
Знай: всичките хора големи
си имат големи проблеми.

7. НА СУТРИНТА

Петьо продължаваше да слуша песента за звездите. А когато те спряха да пеят, изчезвайки една подир друга в светлината на разсъмването, той потърси с поглед Зелената луна. Нея я нямаше вече на хоризонта. Нямаше я! Някъде в безкрайната далечина на западния небосклон се забелязваше нещо съвсем бледо. Не приличаше дори на спукан детски балон.

Малкият космонавт загуби всичко. Сега нямаше нито Зелена луна, нито звездолет, нито звездна жива вода…

Петьо изведнъж се стресна от своя дълъг сън. Разтърка очи. Скокна от леглото.
Тази сутрин слънцето надникна през неговия прозорец много по-бързо от друг път и закачливо го чукна по нослето с един топъл галещ лъч.

Петьо изми лицето си бързешком. Побърза да закуси и хукна навън, за да разказва на всички как цяла нощ е летял сред звездите.
- На небето светеше Зелена луна и аз летях, летях с моя звездолет по един светъл лъч чак до Голямата мечка! - хвалеше се той навсякъде. - Още малко и щях да намеря звездна жива вода!

Никой от възрастните хора не му вярваше и му се присмиваше.
Само неговият дядо Янко му поясни с осанка на мъдрец от приказките:
- Трудно се стига до висините. Голямата мечта е като Голямата мечка. Зъбите й светят ту като перли, ту като нажежени въглени.
Петьо дори не се опита да го разбере.

Всички деца в детската градина го слушаха най-внимателно. Те му вярваха. Петьо наистина беше видял с очите си вълшебен лъч откъм Зелената луна и беше летял със звездолет „Балкан”, който остана при Голямата мечка.

Вече някои деца престанаха да го наричат Петьо Петлето. Прикачиха му новото прозвище Петьо Космонавта.

Малкият мечтател хич не им се сърди. Сигурен е, че всяко дете една нощ може да види Зелената луна сред звездите и ще полети с някой свой звездолет нагоре, воден от вълшебен светъл лъч. И дълго ще търси звездна жива вода, от която да пие, за да порасне по-скоро.

Ако някой от възрастните му се присмее, Петьо му казва:
- Нас, малките деца, единствено Зелената луна ни разбира за какво си мечтаем. Това е много радостно! Щом я видя някоя нощ, аз отново ще полетя. И непременно ще намеря звездна жива вода. Сигурен съм!..

Всяка вечер, преди да заспи, Петьо дълго очаква да съзре през прозореца Зелената луна. Нея все я няма и той дочува само далечната песен на звездите:

Не бързай, дете замечтано!
Не бързай да ставаш голямо!
Ти нямаш богатство по-светло
от твоето истинско детство.
Не бързай да ставаш голямо!..

На малкия Петьо никак не му харесва тази небесна песен на далечните звезди. Той продължава да лети към мечтите си по вълшебния лъч на детството…

В ПРИКАЗКАТА УЧАСТВАХА:

РАЗКАЗВАЧ - актьор в куклен театър
ПЕТЬО - 5-годишно момче
ЗЕЛЕНАТА ЛУНА
ВЕЧЕРНИЦАТА
ВЯТЪРЪТ
ДЪЖДЪТ
РАЛИЦАТА
СВЕТКАВИЦИТЕ
„КОСМОС-1010″
СТРАХЪТ
МАЛКАТА МЕЧКА
ГОЛЯМАТА МЕЧКА
ЧЕРНОТО ПЕТНО
КОСТЕНУРКАТА
И други по-малки и по-големи
ПЕТЬОВЩИНИ