Богомил Трифонов

ГОРСКА РЕКИЧКА

Рекичке бяла,
звънти, звънти!
Гората цяла
зарадвай ти!
Край теб, рекичке,
струи покой,
търчат сърнички
на водопой.
С водите снежни
ги утоли!
Сърцата нежни
с любов стопли!
Понесла пяна,
треви, листа,
блестиш засмяна
от доброта!

1979 г.

СЕЛСКА КЪЩА

Къща край гората.
Китен двор с лозница.
Горе в небесата
кръг чертае птица.

Крава и теленце
трополят в обора.
Баба носи менци.
Баба рине тора.

Агънцата бели
в тясната кошара
луди-полудели
вечно сърдят Шаро.

Ала умен той е.
Все си премълчава.
Не обича боя.
Шумно се прозява.

В къща край гората
пея и лудувам.
Легна ли в тревата,
приказки сънувам!

1980 г.

ЗИМНА ГОРА

Затрупа весел сняг в гората
тревици, корени и мъх.
Под ледна броня бе реката.
Под гугла - каменният връх.
И ветровете затръбиха.
Снегът улегна, засребри.
Животните се изпокриха
в хралупи, сухи пещери.
Но скоро врвемто утихна.
През облак Слънчо се провря.
И малко гузно се усмихна
на свитата от студ гора.
покрай реката сутрин рано
поникнаха следи безброй -
тук горският народ припряно
дохождал бе на водопой.
А в сечището върху ската
дърварите проливат пот.
Дори и в зимата гората
пулсира бодро от живот!

1981 г.

ТАТКОВЦИТЕ

Скупчили се в махалата,
врява вдигнахме децата.

- Моят татко е техник.
- Моят - инженер-химик.

- Татко е началник-гара.
- Автовлак пък моя кара.

- Татко ми е тракторист.
- Моят е певец-артист.

Аз мълча си, но накрая
всички ще учудя, зная…

- Моят татко е моряк,
пази родния ни бряг!

1988 г.