Басня

Марко Марчевски

Красиво котенце по двора
цял ден играе между хората -
цял ден си припка и лудува,
а те го галят и целуват…

На двора имало прасенце,
на старата свиня детенце
и диво, и пискливо,
и мнително, страхливо -
не смее хората да приближи
и по-далеч от тях лежи…

Веднъж попита котето прасенцето,
на старата свиня детенцето:

- Защо квичиш, кога те някой хване?
Защо избягваш нашия стопанин?
Защо аз мирно с хората живея,
а ти от тях страниш?
Защо не смееш да ги приближиш?

Тогаз отвърна му прасенцето,
на старата свиня детенцето:

- Не е тъй мъчно да ти отговоря
защо страня от всички хора,
защо квича, кога ме някой хване,
защо избягвам нашия стопанин…
За теб е лесно да кротуваш,
когато те целуват…
За хората си ти забава,
а мене хванат ли ме - знай тогава:
голяма чака ме беда!
Нож в гърлото ме чака - да!
Затуй, когато ходя аз по двора,
избягвам всички хора,
затуй не смея да ги приближа
и по-далеч от тях лежа.

1955 г.