Добри Жотев

Не, не знам защо се смеете,
че когато видя зора,
мушвам си главата в пясъка,
мои мили хора!
Как тъй, виждал съм се целият?!
Туй ме чак обижда!
Та нали самичък виждам, че
нищо не се вижда!

Не, не знам защо се смеете!
Да се смееше питона,
или лъва и лъвицата,
или пък бизона…
Ама вие… дето знаете,
че научих не от пора,
а от вас самите всичко туй,
мои мили хора!