Из анкетата „При 17-те новоприети членове в Съюза на българските писатели”

- Кога и какво ви е ориентирало към писателското поприще?

Денчо Марчевски: - Като ученик в 7 клас през 1912 г. участвувах в конкурса на в. „Дневник”. Напечатаха ми два разказа със сюжет от Балканската война. Станах учител. Първите си разкази печатах в сп. „Юноша”, а после в сп. „Картинна галерия”.

Случайна среща с незабравимия мой учител, големия писател Антон Страшимиров, ми даде тласък към творческа работа. Поместих няколко разкази в „Наши дни”. Написах после много разкази из учителския живот.

- Каква трябва да бъде насоката на нашата художествена литература?

- Художествената литература трябва да бъде отражение на народния живот - в най-широк смисъл на думата. Нейната насока се определя, преди всичко, от народните идеали. Писателствуването схващам като апостолство.

Писателят трябва да бъде истински народен служител - творец, който чрез своите художествени творби разкрива миналото, описва настоящето, чертае пътища към възход и народно преуспяване в полето на мирния благословен труд.

- Какви отделни книги сте издали и в кои литературни издания сте участвували?

- Сътрудничил съм в много списания и вестници за деца и юноши, сп. „Учителска мисъл”, „Развитие”, „Наши дни”, в. „Литературен час”, „Светлоструй”, „Сб. на неизвестните”, „Факел” и др.

Издал съм пиеските „Сляпото момиче”, сб. „Лястовиче гнездо”, оперетката „Чудо на пролетта”, „Цар Алкохол”. В „Древна България” издадох петнадесетина исторически новели, а също и романите: „Светъл път”, „Патриарх Евтими”, „В ранни зори”, „Последният хан”, „Кървава пролет”, който наскоро излезе от печат.

- Имате ли готови за печат нови трудове и върху какъв нов труд работите?

- Готов за печат е романът „Майчини сълзи’. Привършвам „Пролетна песен” - роман из учителския живот.

———————–

в. „Светлоструй”, г. 13, бр. 15, 27.03.1941 г. Заглавието е от редакцията.