МАК
МАК
Във нивята хлебородни
сред притихнали пшеници,
сякаш нов и жертвен знак,
тихо, тихо се полюшна
кърваво разбуден мак.
По невидими пътеки
сутринта пристъпи леко
с буйно пламнали страни
и отзвънна надалеко
глас от неживени дни.
Във нивята хлебородни
ето, бавно се наведе
разгорелият се мак
и пшениците целуна
след прокудения мрак.
——————————
в. „Светлоструй”, г. 8, бр. 1, 1935 г.
ЗАВРЪЩАНЕ
Аз пак се върнах в този град познат,
но не тъй както птицата от юг се връща.
Аз върнах се. - Не знам защо… А може затова -
ръката страниците на живота да превръща.
Тук-там очите си със мъка вдигам
и силя да си спомня… Беше, беше!
Хей там, под оня орех стар, във проста люлка
едно дете закътано на сянка спеше.
Оттам започна дългий, дългий път,
с безнайните, невидими завои:
след всеки нов, пред всеки стар
по-малко аз неща наричах свои.
Аз пак се върнах тук, от някой непознат -
видях във безразличие застинали лица.
Защо не могат мъртвите да съживят
на живите изпепелените сърца?
——————————
в. „Светлоструй”, г. 8, бр. 3, 1935 г.
