Христо Бояджиев

Изкуството е висша духовна проява, търговията - груба материална дейност - най-прозаичната от всички прозаични дейности.

За съжаление, обаче, у нас се намират редактори и писатели, които свеждат изкуството до търговия.

За тях изкуството е стока за продан, каквато са картофите, кожите или шарлана. Те го мерят с крина, с литър и килограм.

Писателите-търговци не се ръководят от вдъхновението си, за да създадат художественото си дело. Не са невежи и наивни, за да не знаят къде зимуват раците. Пишат по поръчка за добре платените издания.

Лиризмът им е евтин и те го продават на всеки, който им заплати добре. Пък и духът им е твърде широк и в него странно съжителствуват консерватизъм, либерализъм и даже нихилизъм.

И всичко това, както казва Ботьов, е само, знайте - за парата.

Същите писатели не слагат цена на новоиздадените си книги. това те правят, след като се съобразят с пазара. Нали е въпроса да се вземат колкото се може по-големи печалби!

Редакторите-търговци не печатат работите на неизвестни млади писатели, па макар последните да са много талантливи. Публиката не обича да чете творбите, подписани с нови имена. Списанието ще изгуби част от четците си, а следователно и от печалбата.

Че най-големите имена в изкуството са били отначало неизвестни, че дълг се налага на всеки редактор да поощри и окрили младите издънки в изкуството, да открие талантите, да ги изнесе пред света - всичко това не носи пари, всичко това е маловажно за въпросните редактори и те му остават чужди чужденци.

Домогванията към търговия с изкуството у писатели и редактори, е истинска напаст за изкуството.

Хората на изкуството трябва да служат само на народа и изкуството!

——————————

в. „Светлоструй”, г. 13, бр. 10, 15.01.1941 г.