МАЛКОТО Е МНОГО
Спомен за класната
Откъдето и да го погледна това заглавие, звучи ми някак си ексцентрично, налудно, маниерно. Но си е точно така. И веднага давам пример, изровен от половинвековното ми минало.
Имаше тогава едни малки къдраво-грапави бонбони в пликче - бели и с фъстъчена ядка в средата - снежинки или снежанки се наричаха. И двете наименования им приличаха.
Няма да правя справка с връстниците си коя е точната марка, не е важно, пък и рекламата постмортем не се заплаща, за да си правя труда.
Истината е, че тези дребни бонбонки се събираха в една единствена шепа, а стигаха за почерпката на дузина и половина младежи.
Класната ни ръководителка, 25-годишна госпожица, за нас, достатъчно възрастна, владееше рядкото умение да ни сплотява, да създава общност, тогава колектив, независимо от повода за общуване между обект и субект на въздействие, /сега в педагогиката му викат взаимодействие и всички вече са субекти, някои с надценени правомощия за сметка на другите/.
Часовете й бяха очаквани с нетърпение /преподаваше ни химия на руски/, както и междучасията за свободен разговор и шеги.
И по време на есенните бригади в консервната фабрика, другарката беше неизменно с нас, но не като надзирател, и само тя работеше наравно с учениците, за разлика от суховатото, безлично, дори пренебрежително отношение на някои от учителите ни.
Но няма да задълбавам в педагогическите им методи на обучение и възпитание, личния пример и т.н.
Има теории, колкото щеш, в изданията преди и сега от умни глави, някои от които не са стъпвали в класна стая, освен в детството си и младостта.
Ние отмъщавахме на някои педагози с незачитане на предмета им, измисляхме им не много любезни прякори, имитирахме ги и понякога нашите подигравки под сурдинка, стигаха до тях, разбира се, по незнайни пътища.
Доколко са се повлиявали от нашите атестации, не мога да преценя, но времената бяха строги, а откритата ни съпротива се наказваше с намаляване на поведението, забележки и даже изключване, дори само за една дума или една цигара, тайно споделена от две- три девойки на скрито място.
Тръгнах от белите бонбонки, с които ни почерпи в дома си любимата учителка. Няма ги вече на пазара, няма ги и съучениците ми.
Пръснаха се по широкия свят, някои завинаги.
Остана в мен ароматът на сладките топченца и изумлението, че бяха малко на брой, а стигаха за всички нас, които бяхме влюбени в своята класна и искахме и тя да ни харесва.
Получи се наистина химия, а тя владееше формулата и елементите на едно съединение, наречено взаимност, разбиране, доверие, обич, и още, и още.
Да не изброявам други химични вещества, като катализаторите, които ускоряват процеса. Топлината, човешкото присъствие, не без значение и очарованието на младостта.
Малкото е много, щом е оставило следа, по която се връщам с благодарност, а тя, сама по себе си, не търпи значителни качествени и количествени изменения в края на пътешествието ми.
