Иван Д. Христов

„И птица, и клетката” / Изд. „Български писател”, 2024 г./ е метафоричното заглавие на новата поетична книга на Диана Я. Павлова. Тя е автор на 20 книги, някои от които са преведени на английски и руски език. Член е на Съюза на българските писатели и кореспондент на вестник „Словото днес”.

Поетесата е включила в стихосбирката си 85 стихотворения - смислово , емоционално и тематично свързани в единно композиционно цяло.

Стиховете й се отличават с музикалност, ярка метафоричност и смислово синтезиран изказ. В тях срещаме неща присъщи на живота - радости и тъги, носталгии, любов и душевна ранимост, както и надежда за нещо по-добро и човешко.

Всичко това поднесено с една специфична поетична образност. Модерна поезия, която се отличава с оригинална форма и съдържание.

Това е едва лирична книга, в която стиховете са изчистени от „ нюансите на ежедневието”, но носят силно емоционално въздействие.

Съпричастен съм към казаното в послеслова на книгата от редактора на издателството Боян Ангелов:

„В „И птица, и клетката” Диана Я. Павлова изгражда стилистика освободена от препинателни знаци на баналните съображение и оставаща в обятията на сакралните емоции… Поезията е птица, която не бива да стои в клетката на отчаянието. Ето защо искам да пожелая на поетесата никога да не усети студения допир до метални прегради и винаги да съумява пролет да сътвори!”

Авторката съзерцава със сърцето си заобикалящия ни свят и художествено го пресътворява върху белия лист. Поезията й съдържа символни знаци, запомнящи се метафори, обагрена емоционалност.

Стиховете притежават лирическа тоналност, живописна пластика и афористично изразяване: „Насред пиянството на един народ / - Кажи ми, чорбаджи Марко / на дървото болката ли чуваме / в немощния хрип на топчето / пресичаш вековете / или смелостта да дръзнеш / срещу петвековното робство”. / „Череша” /.

Писателят Стефан Бонев правдиво казва за поезията на Диана Павлова, че: „Оставен да се рее в необятността на поетическия космос, читателят може да види нещата по множество различни начини, надничайки отвъд смисъла на думите”.

Авторката облича чувствата си в лирични слова, побрали в себе си трепетите на сърцето си и духовните копнения: „И аз вървя вървя към теб/ сякаш утринна роса/ по върховете на надеждата”. / Подобно утринна роса” /.

В поезията на Диана Павлова присъстват постоянни образи - символи: море, птица, чайка, луна и други.

Литературоведът Здравко Дечев основателно счита, че „ в непреодолимата двойственост, понякога късно осъзнаваме, че и птица и клетка съм… Така в основата на всяко наше деяние е изборът”.

Един от най-любимите поетични образи на поетесата е морето, като художествено отражение на духовните й търсения: „Съзерцаваш морето и то те чете / разлиства болката и я смалява / докато се стопи / подобно пясъчен замък на плажа / когато вълната целува целува / сякаш ставаш писък на чайки / ласка на бриз / аромат на водорасли”. /„Съзерцаваш морето”/.

Според писателя Димитър Петров: „Метафоричността в поезията на Диана Павлов, често губи обикновеното въздействие на художественост и преминава в социално - философска наситеност и библейска мъдрост”.

Стиховете й потвърждават това. Финалното стихотворение „И птица и клетката” дало заглавието на стихосбирката ни внушава, че човек има надежда за духовен полет, далеч от клетката, „когато светът е напълно отворен / въпреки дънната котва / той отлита”.

Авторката категорично отстоява своя естетически избор. Стиховете й вълнуват с цветната си образност и песенна лиричност. Те събуждат нашата чувствителност и съпричастие, и не може да повярваш в поетичните й откровения: „розата на хоризонта - / надявам се за тебе да остана / единствено най-сладкото и шеметно бодливо / неистово ухание любов”. / „Нагазваш моето море” /.

Прочитайки стихосбирката се убеждаваме, че за поетите няма невъзможни неща. Само с една метафора те могат да разлистят есента и я превърнат във втора пролет.

Модерната и вълнуваща поезия в „И птица, и клетката” на поетесата Диана Я. Павлова потвърждава това.