Дафинка Станева

БАЛАДА ЗА РАЙНА КНЯГИНЯ

Щом отново разцъфне април
в панагюрски хайдушки поляни,
ти долиташ на кон волнокрил,
като лъч за народа въстанал.

И блести “Свобода или смърт”
на байрака, от тебе създаден.
Знаеш, Райно, съдбовният път
всеки длъжен е сам да изстрада.

Трудно пръска се робският мрак,
с кръв и жертви изгрява зората.
Вдигаш гордото знаме. И пак
възвестяваш навред свободата.

След вековните мъки и гнет
те нарече народът “Княгиня”.
Твойто знаме с бунтовен завет
ще развява небето ни синьо.

ХРАМОВЕ

Българийо, съграждай свойте храмове -
да има где чедата ти
да дирят упование.
Българийо, укрепвай свойте храмове,
та в тях безбройните ти гурбетчии
да се връщат,
кога осиротее родната им къща…
Българийо, пази вовеки свойте храмове -
че храмовият зид е винаги
последна крепостна стена
за гордите по дух.

След тях остават само лешоядите.
притихналият Бог
и …някой скромен летописец…

СЕЗОНИ

Всеки ден с теб си даряваме
капчица щастие.
Толкова стига
в прединфарктната,
средната възраст.
И се сливат
всички сезони в един -
сезона на топлата дума.
сезона на тихата вярност.
Сезона, когато
еднакво са свидни
гнездото и полета,
снеговете и слънцето.
Да се радваме, мили,
на сезона на капката щастие!
Защото,
щом един от нас си отиде,
ще дойде
безпощадният,
злият сезон на дъжда.
Той нашите капчици щастие
ще превърне
в една тъжна река,
течаща
в сезона на нашите спомени.