Станка Пенчева

Колко сняг навън е навалял!
Аз съм спал, а той се сипал леко…
Дворът като лист е станал бял,
цял нашарен със следи, пътеки…

Някой кацнал на това дръвче,
пухкав сняг от клоните съборил -
тук се е подписало врабче,
търсило да хапне нещо в двора.

Всичко ей сега ще разбера:
някой скритом край плета е чакал,
после - скок, оскубани пера…
Ах, врабци ловил е котарака!…

Други пък край курника е спрял,
мел снега със рунтава опашка,
но месце кокоше не видял -
Шаро го подгонил с лай юнашки.

Кучето на топло не седи,
обикаля къщата, хамбара -
затова със негови следи
дворът е кръстосан и нашарен.

Дворът е като изписан лист.
На кого ли са пък тез крачета?
Гледай, пише на снежеца чист:
тука мина сутринта момчето!

1958 г.