Денчо Владимиров

Интересни и съзидателни хора работеха в пазарджишкия вестник “СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ”!

Установих това още през първите седмици от работата ми в него от края на 1971 почти до средата на 1983 г.

Когато дойдох след университета да потърся работа във вестника, за да бъдем с жена ми и детето по-близо до нейния Пловдивски край, пръв ме посрещна отговорният секретар на вестника Стоян Шегунов, талантлив човек, малоконарец.

А пръв ме запозна с бъдещата ми работа на редактор на хумора и сатирата във вестника заместник-главният редактор Георги Стоицев, който сърдечно ме представи на колектива.

Той освен талантлив журналист и редакционен ръководител, бе и забележителен певец, блестящ бе дуетът от него и главната счетоводителка Спаска Клисурска в изпълнение на руски песни! Не съм слушал и руски певци да пеят така вдъхновено и завладяващо песни по стихове на Лермонтов!

Оказа се, че във вестника работи като заместник-главен редактор известният талантлив поет Иван Енев, с когото бързо станахме приятели.

Станах приятел и „журналиста с трето око”, феноменално талантливият фотожурналист Петър Луканов.

Главният редактор на вестника тогава бе Филип Серафимов, забележителен като журналист, а впоследствие и като обществен деятел, подкрепящ всяка моя инициатива във вестника.

Тези хора и останалите колеги в редакцията ми дадоха импулса за ударна работа и още на втория месец бях издигнат като член на редакционното ръководство, РЕДКОЛЕГИЯТА!

Така даваха крила в този вестник потомците на априлци и септемврийци.

А на свой ред и аз проявих далновидност - не остана някой в редакцията, който да не бях „завербувал” като сътрудник на отдела ми за хумор и сатира, включително и дошлият след време нов отговорен секретар на вестника, белетристът Цветан Чалъков.

Той бе и талантлив детски писател и още с идването си започна да списва кът във вестника с творчество за деца „ Барабанче”.

Предложих му моето разказче за деца „Прасчо и Мартин”, публикуваха го /след години бе издадена под това заглавие и книгата ми за децата, които помагат на болен старец/.

Публикувах и още разкази в къта и накрая там се появи и детската ми повест „МОРЕ В ПЛАНИНАТА”.

Тя събра много възторжени отзиви от деца по училищата.

Но за мен най-голямото признание дойде, когато научих, че малкият Борко Тодоров Гроздев от Пазарджик, на когото я бях подарил, когато тръгнал на почивка в планината, взел моята книга като пръв приятел и не се разделял с нея в детството си.

Така получих важен импулс от това признание като детски писател.

А тази година „МОРЕ В ПЛАНИНАТА” излезе и като второ издание, допълнено с още мои разкази за деца.

Художник на книгата е талантливата писателка Паша Владова, родена и израснала в Пазарджик, тя е автор и на най-вдъхновено написана българска книга за Грузия.

Издател на книгата е младото пловдивско издателство „БЛАКОМ”.