КЪСНО ЖАЛВАНЕ, КЪСЕН ПРОТЕСТ
Из дневника на публициста
През дивите 90-те години на набиращата сили капиталистическа вакханалия, сътрудничех редовно с памфлети и политически фейлетони на вестника, създаден от Стефан Продев - „Дума”.
Колкото и да е било трудно, от „Дума” намираха пари тогава да заплащат труда и на външните автори.
След прогонването обаче на Продев от „Дума” при разразилите се игри на „червените мобифони”, вестникът започна да се обезличава откъм опозиционност срещу вилнеещите „демократи”.
За да дойде онзи незабравим момент, когато един от редакторите ми каза назидателно: „Няма да критикуваш така остро Иван Костов, защото трябва да си отгледаме опозиция!”
От този момент замразих за дълго време сътрудничеството си на вестника.
Размразих го едва след почти две десетилетия, когато започнах да сътруднича на …страницата „Пардон” , списвана от талантливия киносценарист и писател Чавдар Шинов, който ме познаваше и ценеше като автор.
Постепенно се отворих и на други жанрове, изпращах до „Дума” материали на различни теми, които излизаха обаче вече съвсем рядко.
Не беше като във времето, когато на кормилото на „Дума” бяха журналисти като Стефан Продев и Тодор Коруев!
Тогава каквото изпращах до вестника за печат, веднага излизаше . Коруев редовно ми публикуваше материалите под рубриката „В десятката”, а Чавдар Шинов ми поместваше оперативно в многостраничния тогава вестник „Пардон” хумористични разкази. Как да не си активен сътрудник при ТАКОВА внимание на ТАКИВА колеги, колоси в журналистиката?
Сега нещата в този някога чакан вестник на надеждата ОБАЧЕ са се променили много.
Вестникът отдавна няма кореспонденти в страната, няма ги читателските писма, вестникът абсурдно отряза от сътрудничество външните си автори извън столицата и вече се списва от тесен кръг щатни журналисти, най-вече журналистки в почти основен жанр - есе или антрефиле.
Съкрати се и броят на страниците.
Нейде в интернет форумите читател се шегуваше, че „Дума” се е превърнала в многотиражка и май скоро ще последва съдбата на отдавна издъхналия син вестник „Демокрация”, въпрос само на време.
На мен ми става болно като гледам как този чудесен вестник на новото и надеждата от 90-те години да замръква непродаден в Пловдив, т.е. не извървял своя път до хората.
При такава стратегия съвсем логично е вестникът освен без кореспонденти и външни автори, да си остане и без… читатели.
Ето нещо съвсем „ново” като тенденция в съвременната ни демократизирана журналистика!
Какво ли биха казали Благоев, Кирков, Хербст, Продев?
Не бях даже изненадан, когато вече в сайта на СБЖ се появи колективно жалване и протест на бивши журналисти от вестника срещу настъпилата явна деградация на вестника като голямо журналистическо и обществено достояние през 90-те години на ХХ век.
Късно жалване, късен протест, колеги!
Затова на редактора, който през 90-те години ме предупреждаваше да не критикувам така остро синия Иван Костов, защото трябвало да си отгледаме опозиция, бих му казал тъжно сега:
„Е, господине, отгледахме си „опозиция”, отгледахме си Фрайнкенщайни, които вече три десетилетия и половина безжалостно, еничарски, са яхнали народа и го водят към пропаст!”
