Салис Таджер

КАЛИНКА В ПЛАНИНАТА

Калинчица
игрива
попадна ми в ръката,
червена
и красива
разперва си крилцата.
Политва пак безгрижна.
Тук кацне,
там - зашава.
Завиждам й!
Завиждам,
че в тоя кът остава,
под златолисти стволи,
със мака млад и румен!
Градът зове ме долу,
градът,
голям и шумен…

КЛОН

Клон оголен,
клон забравен,
клон под месечинка
зъзне,
чака в път неравен
първата снежинка.

Бял калпак
ще си измоли,
дом
и дрешки чисти,
за да може
здрав на пролет
да покара листи.

ИДЕ ЗИМА

Иде зима,
зима снежна
с нов кожух и скреж,
идва с белота безбрежна,
чакам я с копнеж.
По килими пъстроцветни
в старата гора
отлетяха дните летни,
есента добра,
отлетяха на полето,
крах брега бурлив,
с платноходка по морето,
дето бях щастлив…
Сняг ще падне над земята,
като в сън желан
ще покрие равнината,
свидния Балкан.
Ще проблеснат пак звездите
в ледени реки.
Ще кръстосам планините
с бързокрили ски…
Край любим,
Родино мила,
в теб ми е добре
с Витоша, Пирин и Рила,
с Черното море!

ТАТКОВИНА

Няма под небето, няма
по-красива на света!
В картата не е голяма.
Но голяма - в обичта.
Тя е винаги в сърцата,
с младо слънце и роса.
Де си виждал на земята
по-лазурни небеса,
по-високи и красиви
планини и върхове,
и поля, реки пенливи,
по-дълбоки снегове?
Няма под небето, няма
по-гальовна на света,
само равна е на мама
с нежността и обичта…