Цоньо Калчев

Ох, останало самичко
на полето,
та замръзнало нощеска
зайче клето!

Но случайно го Стоянчо
там намира
и от милост го в дома си
той прибира.

Щом се стопли и заприпка
зайче клето,
иска пак да си отиде
на полето.

И занесе го Стоянчо
вън от село.
Па го пусна на полето
побелело.

Припна зайче към гората
леко-леко.
Той се радва и го гледа
отдалеко.

—————————-

сп. „Здравец”, г. 3, кн. 1, януари 1923 г.