СРЕЩА
Kъде съм Ви виждал, Володя Безсонов?
Къде и кога съм се срещал със Вас?…
Не бяхте ли оня войник с ешелона,
когото заведох тогава у нас?
Войниците бяха за мъничко спрели,
и всеки от селото гост си взема.
Вий влязохте вкъщи, свалихте шинела,
и стана и светло и топло в дома.
Как силно и просто се радвахме всички!
На печката къкреше сладкия чай,
и слушахме ние със мойта сестричка
за Волга-река, за далечния край.
На другия ден, ешелона нарано
потегли от нашето малко селце,
заминахте Вие, но вкъщи остана
частица от Вашето топло сьрце.
Простете, другарю Володя Безсонов!…
Войникът се казвате също Володя,
и имаше същия, Вашия глас.
А Вий сте от месеци само в завода,
и аз съм сгрешил, припознах се във Вас.
Със оня Володя, по пътища бели
дойде свободата с изпрашен шинел.
Край същите пътища вдигнахме скели -
Володя Безсонов, добре ни дошъл!
Посрещахме някога братски войници,
а днеска посрещаме братя в труда.
Погледайте: ние опънахме жици,
и всеки ден расне, израства градът…
И Вие сте оня Володя за мене,
заминал си сякаш до родния град
да хвърли паласките, брича военен,
и после да дойде отново назад.
Сега се завърнал от няколко дена,
познат и усмихнат до мене стои…
Над нас са звездите, край нас оксижени -
небето блести и земята блести.
————————–
в. „Двадесет години Димитровград”, 2 септември 1967 г.
