Иван Д. Христов

Познавам и следя талантливото поетично творчество на Атанас Георгиев. След изповедната лирическа книга „Обител” /2018/ , поетът поднесе на читателите втората си стихосбирка с метафорично заглавие „В сянката на крепостта” /2024/ - стихове и поетически етюди.

В нея авторът е включил 51 стихотворения и 36 поетични етюди - смислово, идейно и тематично обединени в едно композиционно цяло. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Община Асеновград.

Творчеството на Атанас Георгиев е „обител” на човешката душа. Поет с изразена творческа индивидуалност, със свой естетически и нравствен поглед към живота и заобикалящия ни свят. Поезията му е земна, преживяна и изстрадана.

Родният край е художествено интерпретиран и майсторски сътворен в повече от стиховете му. Още първото стихотворение „В сянката на крепостта”, дало заглавието на стихосбирката разкрива синовната привързаност към родното място, където:
„Крепостта над нас - в самите нас / е хвърлила огромната си сянка”.

Асеновата крепост е историческия и знаков символ за Асеновград, който го „обвързва във безсмъртна клетва”, с нея.

Атанас Георгиев притежава свое творческо кредо, поетични знаци и обсебващи стихове, в които разкрива своите лирични откровения и изразява гражданската си и социална ангажираност, защото: „Човекът всъщност е така роден - / да бъде горд и вътрешно свободен”.

Поет с директни художествени внушения, искрени и хуманни изповеди, верен на своя „идеал”, че „ и в мрака трябва нещо да ни свети”.

Стиховете му са мисловни, емоционално сдържани, богати на философски размисли и прозрения за живота.

Сред най-добрите поетични постижения на автора са: „На внука”, „Гайдарят”, „Селски двор”, „Съседите на село”, „Думите” и „Берлинската стена”, която: „Много по-устойчиво стои в душите ни. / И ни разделя”.

Те ни завладяват със силата на художественият изказ, оригиналността, актуалността и вярата, че: „Животът всъщност си самия ти”.

В някои от стиховете на Атанас Георгиев срещаме темата за обезлюдяването на българското село, миграцията, самотата, скъсване на жизнената връзка на човека с природата, на приемствеността на поколенията и последвалото духовно обезверяване на хората, когато: „Съвременният свят така ги люшна / към една глобална самота” /”Съседите на село” /.

Авторът има тънък усет за радостите и тревогите на хората. Откровенията и изповедите в книгата разкриват , образът на поета - земен, отзивчив на болките и страданията на другите, осъзнавайки: „Че любов тук е ключът на всички проблеми / еднакво за малки или за големи” /” Приказка” /.

Поетът умело борави както с класическия така и със свободния стих. Пейзажът в тях е пестелив, но е богато нюансирани е в унисон с чувствата: „Този двор е началото ми. / И ми се иска да стане моя обител… / Ако имаше такава смърт, / бих се разтворил като пролетен дъжд, целувайки цветове и листа, / котки и птици… / И кучето, / което ще лае срещу ми” / „Селският двор” /.

Реминисценцията е фон на внезапни философски обобщения от миналото: „Днес от живите / само аз съм вписан в историята на този дом”.

Стиховете на Атанас Георгиев се отличават с пестеливост на изказа, не обременена метафоричност и запомняща се поанта. Авторът притежава усет за актуалност и способност да открива злободневни проблеми и социални неправди.

Той е чужд на лицемерието и бездушието в живота и остава верен на родовите си корени: „Каквото мога татко, ще направя. / И знам, че отвисоко ме следиш. / Бъди спокоен , този род изправен / по твоя мярка ще го наследиш!” / „Наследство”/.

Някои от интимните стихотворения на поета са изстрадан монолог и обобщен символ на жената, майката и внука.

Психологическа дълбочина и нежност излъчват лирическите откровения, за обсебващата сила на любовта в: „Необичайно обяснение в любов”, „Защо мълчиш”, „Любов с маска”, „Късна среща”, „Гравитация” и други.

Обобщаващо, като апотеоз на любовта, звучи лирическата изповед на поета: „Искам да напиша … / едно стихотворение, / което веднъж за винаги да обясни какво е любовта. / И всички да разберат, че тя е над всичко”.

Темата за изкуството също е акцентирана в някои стихотворения: „Скулптор”, „ На Ангел Тулев”, „Думите”, „По снимка в интернет”, чиято поанта: „ Поетът с Бог говори за нещата”, разкрива божествената искра на истинското изкуство и неговата благородна и хуманна мисия.

В стихосбирката си Атанас Георгиев е включил и кратки, експресивни и синтезирани поетични текстове, които е нарекъл поетични етюди. Те носят своите философски и нравствени послания. Ярък пример за това са поетичният етюд разкриващ силата на словото: „Думата е като стрела. / От теб или към тебе. / След нея всичко може да се случи”.

Финалният етюд в книгата, носи актуално послание за последиците от днешната динамична урбанизация на обществото: „Селото ми / е последното убежище на илюзията, / че има смисъл”.

Новата поетична книга на Атанас Георгиев подбужда читателя към размисъл. Художествените й послания се крият в авторовите обобщения и поетични размисли за живота, любовта, на стремежа за щастие и един по-справедлив свят.

Талантливият творец ни убеждава, че щом родовите ни корени са здраво впити в родния край, от който черпим духовни сили и вдъхновение, дори и „в сянката на крепостта” може да се раждат зрели и вълнуващи стихове.

Участта на истинския поет е в душата си да побира вселената, но да живее с радостите и тревогите на обикновените хора. Атанас Георгиев е един от тях.