ХИЖИ
Извива се белия, мраморен път
през мъртви полета и сипеи черни,
където в безмълвие гробно-студена -
луната бележи трагически кръст.
В самотност и болка склонили глави
- на кървава вечер сред кървави пазви
през страх и умори притворили взори
във плаха самотност разкриват се те.
Над тях кръгозора безтрепетна длан
разкрива безкрайната, трепнеща болка
на гаснещи мълком далечни желания
под сънния тропот на сънна печал…
И там бледолики и морни в нощта
завръщат се селяни с болка в душата,
че нощ безконечна ги дебне зловещо
и падат върху им стъмени слънца.
А вие се белия, мраморен път
и плахо премигват смълчаните хижи;
- стъмени са белите - слънчеви - взори
и мрак полунощен ръми.
——————————
в. „Светлоструй”, г. 5, бр. 2, 1932 г.
