Харолд Едуард Джеймс Олдридж (Harold Edward James Aldridge) е австралийски писател, журналист и общественик. Той е роден на 10 юли 1918 г. в австралийския град Уайт Хил, предградие на Бендиго, щата Виктория, в голямо многодетно семейство. Бъдещият писател е петото и най-малко дете в семейството, което майката винаги учи да бъде честен, да защитава слабите и да обича природата. В средата на 20-те години семейството се премества в Суон Хил и голяма част от австралийското му творчество се основава на живота в това градче. Завършва образованието си в Търговския колеж в Мелбърн. През 1938 година Олдридж се установява в Лондон, Великобритания и живее в Батърси, Югозападен Лондон. По време на Втората световна война работи като военен кореспондент в Средния (Иран) и Близкия изток и пише за нахлуването на Оста в Гърция и остров Крит. Ранните му романи - „Въпрос на чест” и „Морският орел” - са написани под впечатлението от творчеството на Ърнест Хемингуей. Романът „Въпрос на чест”, базиран на собствения опит на писателя, е публикуван във Великобритания и САЩ през 1942 г. и веднага става бестселър. Главният герой на романа - младият пилот от Кралските военно-въздушни сили на Англия Джон Квейл се сражава на своя изживял времето си биплан против авиацията на страните от Оста в небето над Гърция, остров Крит и Северна Африка през 1940-1941 г. Романът е най-продаваната книга на Олдридж до 1988 г. Вторият му роман „Морският орел” излиза през 1944 г. В основата на сюжета му лежи историята за съдбата на австралийски пилот след катастрофата му на остров Крит няколко години по-рано. Критиката се отзовава за него доста сдържано, но книгата получава престижната награда на името на младия писател и военен летец Джон Лоуелин Рис за 1945 г. Един от най-успешните и широко известни негови романи става „Дипломат”, публикуват през 1949 г. Действието му се развива в Съветския съюз, в Северен Иран, а също така и във Великобритания. В 1974 г. излиза продължението му „Планини и оръжия”. Романът „Ловецът” от 1949 г. е опит на автора да смеси различни жанрове и направления в литературата. Олдридж живее дълго в Кайро, на който град посвещава книгата си „Кайро. Биография на града”, 1969 г. През тези години писателят посвещава и немалка част от творчеството си на литературата за деца и юноши. Той е плодовит автор и под неговото перо излизат повече от 40 романа, повести и отделни разкази, събрани в три сборника. През 1971 г. той е член на журито на Седмия московски международен кинофестивал. На следващата година получава Международната ленинска награда „За укрепване на мира между народите”. Същата година е награден със златен медал от Международната организация на журналистите. Известен с левите си убеждения, Джеймс Олдридж във всички свои писателски и обществени прояви изразява своето дълбоко уважение и съчувствие в борбата за световен мир и към освободителните движения на народите от Азия и Африка. Той категорично осъжда решението на правителството на Маргарет Тачър със сила да възстанови английския контрол над Фолклендските (Малвинските) острови. Активно участва в движението, участниците на което опитват да предотвратят разполагането на американски крилати ракети във Великобритания през 1982-1983 г. Умира в дома си в Лондон на 23 февруари 2015 г. на 96 години. Някои от най-известните творби на Джеймс Олдридж са: „Въпрос на чест”(1942), „Морският орел” (1944), „Дипломат” (1949), „Ловецът” (1950), „Герои на пустинните хоризонти” (1954), „Не искам той да умира” (1957), „Последният дюйм” (и неговото продължение „Клетка за акули”) (1957), „Последният изгнанник” (1961), „Опасна игра” (1966), „Полет номер деветнадесет” (1966), „Кайро. Биография на града” (1969), „Да яздиш диво пони” (1973), „Сбогом, Анти-Америка” (1979), „Истинската история на Лили Стубек” (1984), „Крилете на Кити Сейнт Клер” (2006) и др. По негови произведения са заснети и няколко филма, сред които „Последният дюйм”, 1959, „Да яздиш диво пони”, 1979, „Пленник на земята”, 1990 и др.

Публикации:

Проза:

ПОСЛЕДНИЯТ ДЮЙМ/ превод: Любомир Духлински/ брой 168 май 2024

КЛЕТКА ЗА АКУЛИ/ превод: Любомир Духлински/ брой 169 юни 2024