Николай Добронравов (Николай Николаевич Добронравов), руски писател - поет, прозаик, драматург, актьор и песенник, е роден на 22 ноември 1928 г. в Ленинград. Завършва школата-студио „Немирович-Данченко” при Московския художествен академичен театър (1950) и Московския педагогически институт (1952 ). През 50-те години на ХХ в. работи като актьор в Московския младежки театър, след което се отдава на литературна дейност. Член е на Съюза на писателите на СССР (1970). Лауреат е на Държавна награда на СССР (1982). Автор е на стихосбирките „Созвездие Гагарина”, „Стихи и песни”, „Таежные костры”, „Вечная тревога”, „Стихотворения” (написани в периода 1970-1990 г.), „Вера моя” (2001), „Светит незнакомая звезда” (2005) и др., на разкази, повести, либрета и пиеси за деца и възрастни, сред които „Колосок-волшебные усики” (1955), „Тайна старшего брата” (1958), „Загорается маяк” (1960), „Иван Шадрин” (1961), „В Сибирь за песнями” (1964), на текстовете на десетки популярни песни. Много от песните си подготвя заедно със своята съпруга, композиторката Александра Пахмутова. Живее и работи в Москва. Умира на 16 септември 2023 г. в Москва.

Публикации:

Поезия:

ХЛЯБЪТ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 167 април 2024

ЗНАЕТЕ ЛИ МОМЪК КОЙ БЕ ТОЙ/ превод: Дафинка Станева/ брой 167 април 2024