ЖИВОТЪТ

Иван Антонов

ЖИВОТЪТ

Животът е като луната -
има и тъмна страна,
макар че и там светлината
разделя нощта от деня.

И както митичния Янус
през нас преминава със двете лица,
оставя вълшебства и рани,
възторзи и болки
по нашите крехки сърца.

А ние наивно се лутаме
из този суров кръговрат,
виним го със думи нечуто
в жестокия яростен свят.

Но той ни намигва лукаво,
внезапно ни удря във гръб,
а ние невярващи
пак му прощаваме:
и тихата радост, и бурната скръб.

Душите с Доброто и Злото
отрязват за всекиго дял,
най-скъпия дял от живота,
който Бог им е дал.


ЗАДУШНИЦА

Небето над гробището е безкрайно високо.
Под него, все тъй коленичили,
живите чакаме
да се завърнат душите на мъртвите.
Край нас ветровете
отнасят скръбта ни дълбока.
О, във сълзи до болка изплакани
от нас ветровете
надежда и спомен откъртват!

Небето над гробището някак е тъмно
от черни забрадки,
от плахия пламък на свещите,
от сенки протяжни на кръстове.
А долу телата притихнали
от товара на глината
нехаят за нас, живите,
които с колене тревата натискаме
и чакаме скръбни небето да пусне
душите на мъртвите.

Ала небето над гробището е безкрайно високо…


НЕ БУДЕТЕ МЪРТВИТЕ

О, не събуждайте от съня им мъртвите -
те имат в повече от нас смъртта
и времето в душите техни не откъртва
омраза и любов, надеждата и яростта!

Те са любими и безмълвни
на небеса, трева и вечна пръст,
те нямат нощи и разсъмване,
не носят необяснимата ни мъст.

И както живите, те нямат загуби, победи,
но в битките ни имат своя дял,
душите им в душите наши гледат
трохата от любов, планините от печал.

О, не събуждайте духа на мъртвите -
на никого вече не са те дъщери и синове,
но живите им носим вечното прискърбие,
без да се замисляме, че и нас отвъдното зове!


***

В моя ден минутите със други не деля,
в мойта нощ отдавна няма сънища за двама
и притихнала е във сърцето малката ми драма
под световните трагични ветрила.

Но вървя под общия тревожен небосклон,
пътят ми трънлив е, както е на всички хора
и навярно нося тяхната, те - моята умора
по измислен някакъв от някого суров закон.

А след някой залез от избухналото зарево
нощта ще бъде смъртоносен пламък,
в който аз ще изгоря със малката си драма,
простичко наричана от мен живот.